Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
— Татко, изслушай ме, моля те — настоява със сълзи на очи Хил, — мама е извършила това престъпление неволно. Защо жадуваш ти за отмъщение? След като узна, че самата тя е причина за твоята гибел, тя прониза сърцето си с острието на меча!
— О, богове, тя е умряла и аз не мога да й отмъстя! Коварната Деянира е загинала не от моята ръка!
— Татко, тя не е виновна! — казва Хил. — Като видяла в къщата си Йола, Евритовата дъщеря, мама поискала с вълшебно средство да си възвърне твоята любов. Тя натъркала наметалото с кръвта на убития от твоята стрела кентавър Нес, без да знае, че тази кръв е заразена с отровата на лернейската хидра.
— О, нещастие, нещастие! — извиква Херакъл. — Ето че се изпълни предсказанието на баща ми, Зевс! Той ми беше казал, че няма да умра от ръката на жив, че ми е съдено да загина от коварството на някой слязъл в мрачното царство на Хадес. Ето как ме погуби сразеният от мене Нес! Ето какво спокойствие ми обещаваше оракулът в Додона — спокойствието на смъртта! Да, наистина мъртвите не изпитват тревоги! Изпълни тогава последната ми воля, Хил! Отнеси ме с моите верни приятели на високата Оета, струпай на върха й погребална клада, сложи ме на нея и я подпали. Направи това по-скоро, тури край на моите страдания!
— О, имай милост, татко, нима ме караш да бъда твой убиец! — умолява Хил баща си.
— Не, не убиец ще бъдеш ти, а лечител на моите страдания! Имам още едно желание, изпълни и него! — моли сина си Херакъл. — Ожени се за Евритовата дъщеря, Йола.
Но Хил се отказва да изпълни молбата на баща си и му дума:
— Не, татко, не мога да се оженя за оная, която е виновна за гибелта на майка ми!
— О, подчини се на волята ми, Хиле! Не раздухвай отново затихналите ми страдания! Остави ме да умра спокойно! — настойчиво моли сина си Херакъл.
Хил се примирил и покорно отговаря на баща си:
— Добре, татко, ще се подчиня на предсмъртната ти воля.
Херакъл подканя сина си, моли го да изпълни по-скоро последното му желание.
— Не се бави, сине! Побързай да ме сложиш на кладата, преди да започнат отново тези непоносими мъки! Носете ме! Прощавай, Хиле!
Херакловите приятели и Хил вдигнали носилката и занесли Херкулес на високата Оета. Там те струпали грамадна клада и сложили върху нея най-великия от героите. Херакловите страдания ставали все по-силни. Все по-дълбоко прониквала в тялото му отровата на лернейската хидра. Херакъл иска да смъкне от себе си отровното наметало, но то е плътно прилепено до тялото му; заедно с наметалото Херакъл къса парчета кожа и страшните му мъки стават още по-непоносими. Само едно спасение има от тези нечовешки мъки — смъртта. По-леко е за него да загине в пламъците на кладата, отколкото да понася тия мъки; но никой от приятелите на героя не се решава да подпали кладата. Най-после идва на Оета Филоктет; него придумал Херакъл да подпали кладата и като награда за това му подарил лъка си и стрелите, заразени с отрова от хидрата. Филоктет подпалил кладата, лумнал ярко пламъкът й, но още по-ярко засвяткали мълниите на Зеве. Гръмотевици се понесли по небето. Със златна колесница долетели до кладата Атина Палада и Хермес и отнесли нагоре, на светлия Олимп, най-великия от героите — Херакъл. Там го посрещнали великите богове. Херакъл станал безсмъртен бог. Сама Хера забравила омразата си. и дала на Херакъл за жена дъщеря си, вечно младата богиня Хеба. Оттогава Херакъл живее на светлия Олимп всред великите безсмъртни богове. Това било неговата награда за всичките му големи подвизи на земята, за всичките му големи страдания.
ХЕРАКЛИДИТЕ (ДЕЦАТА НА ХЕРАКЪЛ)
Изложено според трагедията на Еврипид „Хераклиди“.
След Херакловата смърт неговите деца и майка му Алкмена живеели в Тиринт при най-големия му син, Хил. Те не останали да живеят дълго там. От омраза към Херакъл Евристей изгонил децата на най-великия герой от владенията на баща им и ги преследвал навсякъде, където и да се опитвали да се укрият. Децата на Херакъл дълго скитали по цяла Гърция; най-после им дал подслон в дома си старият вече Йолай, племенник и приятел на Херакъл. И тук настигнала нещастните омразата на Евристей и те трябвало да избягат с Йолай в Атина, където тогава управлявал Тезеевият син Демофонт.
Като се научил, че Херакловите деца се укрили в Атина, Евристей изпратил своя вестоносец Копрей да поиска от Демофонт да му предаде хераклидите. Демофонт отказал на Копрей; не го уплашила и заканата, че Евристей с голяма войска ще нападне Атина и ще разруши града. Демофонт не искал да наруши обичая на гостоприемството.