Дума Ки
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #52
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Дума Ки». Краткое содержание книги:
Промяната настъпва, след като Едгар наема къща на ДУМА КИ — красив и (странно защо?) почти необитаем остров в Мексиканския залив. Приказните залези и шепотът на раковините по брега го вдъхновяват и той се отдава на едновремешното си хоби — рисуването. Оказва се обаче, че талантът му е и чудо, и опасно оръжие. Защото много негови картини притежават сила, която не може да се контролира. Защото могат и да лекуват, и да убиват…
Зад Уайърман се издигаше облицована с плочки колона. Той залитна назад и се облегна на нея, за да не падне. Въздействието на бърбъна вече отшумяваше, но възприятията ми бяха запазили остротата си, затова видях какво се случи с очите му, когато изгуби равновесие. Дясното се обърна надолу, а лявото — кървясало и сълзящо, се завъртя нагоре, докато от ириса остана само малка дъга. Помислих си, че виждам невъзможното — човешките очи не могат да се движат в диаметрално противоположни посоки. Ала това навярно се отнасяше само за здравите хора. След миг Уайърман политна встрани.
Подхванах го.
— Уайърман? Уайърман!
Той тръсна глава и ме погледна. Като нормалните хора. Лявото му око се бе наляло с кръв и блестеше от влага, но по нищо друго не се различаваше от дясното. Уайърман извади носната си кърпа и изтри бузата си. Засмя се.
— Чувал съм, че скучният разговор може да те накара да заспиш, но не съм и предполагал, че може да се случи с мен. Абсурдно е!
— Ти не заспа. Ти… не знам точно какво ти стана.
— Не дрънкай врели-некипели.
— С очите ти стана нещо странно.
— Защото умирам за сън, muchacho.
Изгледа ме, както му беше обичай — главата му беше наклонена, веждите повдигнати, а устните — извити като за усмивка. Аз обаче си помислих, че прекрасно знае какво имам предвид.
— Трябва да отида на лекар и да си направя изследвания — казах. — Да си направя МРТ на главния мозък. Обещах на приятеля си Кеймън. Какво ще кажеш да отидем двамата?
Уайърман се отдръпна от колоната:
— А, ето го Джак с минивана. Чудесно. Хайде, Едгар, да не изпуснем последния автобус за Дума Ки.
IX
На връщане той отново изпадна в странното състояние, обаче Джак не забеляза нищо, понеже не откъсваше очи от пътя. Предполагам, че и Уайърман не си спомняше какво точно се случи. По моя молба се движихме не по натоварената Тамаями Трейл с безкрайните задръствания, а по доста по-тесния и лъкатушещ Кейси Ки Роуд. Бях казал, че искам да видя как луната се отразява във водата.
— Започваш да развиваш характерната за повечето художници ексцентричност, muchacho — подхвърли Уайърман, който се бе излегнал на задната седалка. Явно не искаше да нарушава комфорта си, като слага предпазен колан. — Току-виж си сложил и баретта. — Той произнесе думата като италианец.
— Я си го начукай, Уайърман.
— Чукал съм на изток, чукал съм на запад — замечтано промърмори дългокосият.
Слушах го с половин ухо. Бях като хипнотизиран от луната, която пореше черната вода. Запитах се дали мога да нарисувам онова, което виждах от минивана — луната, напомняща сребърен куршум под самата повърхност на водата.
Бях се замислил над това (може би се бях унесъл в дрямка), но с периферното си зрение улових някакво движение над лунната пътека. Отражението на Уайърман. В първия момент бях осенен от безумната идея, че той мастурбира — така силно се гърчеше. Погледнах изпод око Джак, ала той бе съсредоточен в шофирането — Кейси Ки Роуд е истинска симфония от остри завои.
Обърнах се да погледна какво става на задната седалка. Уайърман не мастурбираше, не спеше и не сънуваше. Несъмнено бе получил епилептичен припадък. През първите десет години от съществуването на компанията „Фриймантъл“ за мен работеше чернокож-епилептик и познавах признаците. Уайърман се тресеше, сякаш през него минаваше електрически ток, ръцете му се мятаха. Премляскваше, сякаш ядеше нещо вкусно, а с очите му се случваше същото, което бях видял одеве. На устните му беше избила пяна, от кървясалото му око се стичаше тънка струйка и се губеше в рошавите му бакенбарди.
Пристъпът продължи двайсетина секунди, после премина. Уайърман примигна, очите му се фокусираха. В продължение на минута-две остана да лежи безмълвно. Щом забеляза, че го гледам, подхвърли:
— Човек убивам за още едно уиски, но май алкохолът няма да ми се отрази добре.
— Ако пиеш още, няма да чуеш звънеца на госпожата… — надявах се, че гласът ми не издава колко съм разтревожен.
— Мостът на Дума Ки е пред нас — обяви Джак. — Почти стигнахме.
Уайърман се понадигна:
— Страхотно си изкарахме, момчета, но сега копнея за кревата си. Май остарявам, а?
X
Въпреки че десният ми крак бе отекъл, намерих сили да сляза от минивана и застанах до Уайърман, когато той отвори металното сандъче до вратата, където се намираше пултът на модерната алармена система.
— Благодаря ти, че ме придружи — промърморих.