Владетелката на замъка
- Автор: Холт Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вирджиния Драгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелката на замъка». Краткое содержание книги:
Когато стъпва в студения замък Мелин и се сблъсква с мрачния му господар Конън и неговата своенравна дъщеря, тя още не знае, че скоро ще срещне и сянката на Владетелката на замъка; че ще последва Конън в тъмната страна на любовта; и че накрая…
Вярно е, че и момичетата не се нуждаеха от окуражаване.
— Вчера видях лейди Треслин — рече ми Дейзи една заран. — Тя хич не мяза на вдовица нищо че е в траур.
— Какво имаш предвид?
— Как да ви кажа, госпойце? Беше доста бледа и не се усмихваше, ала лицето й имаше един такъв израз… разбирате, нали?
— Боя се, че не.
— Бяхме двете с Кит. И тя рече същото: сякаш лейди Треслин знае, че не й остава още дълго да чака. Макар че, ако питаш мен, една година си е бая време.
— Една година ли? — наивно попитах аз, въпреки че много добре знаех за какво става дума.
Дейзи ме погледна и се изкикоти.
— Известно време няма да могат да се срещат често, както преди. Все пак старецът, кажи-речи, умря пред вратата ни. Може и да са му помогнали, дет се вика.
— О, Дейзи, това е невъзможно!
— Е, само вие си мислите така! Разговорът започна да става опасен. — Трябва да побързам, защото закъснявам — заявих аз. Дейзи излезе, а аз трескаво започнах да прехвърлям в ума си чутото. Значи хората мислеха, че на сър Томас са му помогнали да умре.
Чудех се дали Конън и лейди Треслин ще бъдат достатъчно предпазливи и разумни в този критичен момент, Филида често повтаряше, че влюбените приличали на щраусите: завирали си главите в пясъка и си мислели, че никой не ги вижда.
Ала Конън и Линда бяха опитни и здравомислещи. Те добре знаеха сред какви хора живеят и щяха да бъдат предпазливи.
По-късно същия ден излязох да се поразходя из гората и долових чаткане на копита, сетне до ушите му долетя гласът на лейди Треслин:
— Конън, о, Конън!
Значи се бяха срещнали… и то толкова близо до замъка… какво неблагоразумие…
Скрих се зад едно дърво и се опитах да подслушам разговора им, ала до ушите ми достигаха само откъслеци:
— Линда! Не биваше да идваш!
— Знам…знам…
— Посланието… Слугите сигурно са разпознали пратеника ти. Знаеш как клюкарстват зад гърба ни.
— Знам, но…
— Кога го получи?
— Заранта. Исках да ти го покажа час по-скоро.
— Това първото ли е?
— Не, то дойде преди два дни. Затова исках да се срещнем, Конън. Страх ме е…
— Това е долна лъжа. Не й обръщай внимание.
— Прочети го — истерично изкрещя тя. — Прочети го!
Настъпи мълчание.
— Не ни остава нищо друго освен… — заговори Конън.
Конете тръгнаха право към скривалището ми. Хукнах навътре в гората. Не знаех какво да мисля.
Късно вечерта Конън напусна Маунт Мелин.
— Спешно го повикаха в Пензънс — обясни ми г-жа Полгри. — Не се знае колко време шъ отсъства.
Чудех се дали внезапното му заминаване не е свързано с тревожните вести, които му съобщи лейди Треслин сутринта.
Изминаха няколко дни. С Алвиън провеждахме уроците си както обикновено, а в класната стая започна да идва и Джили.
Давах й леки задачи, докато работех с Алвиън: карах я да чертае букви в сандъче с пясък или да брои топчетата на сметалото. Тя охотно изпълняваше нарежданията ми, защото присъствието ми вероятно я успокояваше и й вдъхваше сигурност. Доверието й към Алис се бе прехвърлило върху мен.
Отначало Алвиън се бунтуваше срещу присъствието й в класната стая, ала след като й казах, че трябва да бъдем снизходителни към нещастното създание, тя постепенно свикна с Джили, макар че от време на време й хвърляше по някой гневен поглед, в който обаче се долавяше и нескрит интерес.
Една седмица след заминаването на Конън в една студена февруарска утрин в класната стая нахлу г-жа Полгри с две писма в ръката. Твърде се изненадах от появата й, тъй като икономката нямаше обичая да прекъсва заниманията ми. Стори ми се силно развълнувана.
Не се извини за нахлуването си, а направо рече:
— Получих новини от господаря. Иска веднага да отведете г-ца Алвиън при него в Пензънс. Това писмо е за вас.
Тя ми протегна писмото. Умирах от страх да не би икономката да забележи как трепереха ръцете ми, докато го отварях.
Скъпа госпожице Лий,
Налага ми се да остана тук още няколко седмици и смятам, че Алвиън много ще се зарадва, ако дойде при мен. Не бих искал тя да изоставя заниманията си, затова ви моля да я доведете и да прекарате с нея една седмица тук.
Надявам се, че утре ще бъдете готови за път. Дайте нареждания на Били Трихей да ви откара до гарата.