Владетелката на замъка
- Автор: Холт Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вирджиния Драгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелката на замъка». Краткое содержание книги:
Когато стъпва в студения замък Мелин и се сблъсква с мрачния му господар Конън и неговата своенравна дъщеря, тя още не знае, че скоро ще срещне и сянката на Владетелката на замъка; че ще последва Конън в тъмната страна на любовта; и че накрая…
— Не съм ни най-малко изненадан, защото винаги съм знаел как бихте могла да изглеждате, ако имахте възможност.
— Майстор сте на комплиментите.
— Не, винаги казвам само онова, което мисля. Но всъщност има още нещо, което не съм ви казал, и то е: „Щастлива Коледа!“
— Благодаря ви. И аз ви желая всичко най-хубаво.
— Не съм ви донесъл подарък.
— Не е необходимо.
— Все пак на Коледа е прието добрите приятели да си разменят подаръци.
— Но не и…
— Моля ви, поне тази вечер забравете, че сте гувернантка. Някой ден ще ви подаря Джасинт, защото съм я нарекъл за вас. А, виждам, че Конън се готви да открие бала. Мога ли да ви поканя?
— Да, благодаря ви.
— Това е традиционният танц, нали знаете.
— Не знам стъпките.
— Много са лесни. Само ме следвайте — рече той и затананика мелодията. — Поне не сте ли гледала как се танцува?
— Да, на последния бал надничах през тайното прозорче в солариума.
— О, последния бал! Та ние танцувахме заедно тогава, но Конън ви отне от мен, спомняте ли си?
— Да, тогава всичко беше доста необичайно.
— Да, особено гувернантката, която ме изненада толкова приятно.
Музикантите засвириха и Конън поведе Селестин към центъра на балната зала. За най-голям мой ужас разбрах, че ние с Питър ще се присъединим към тях, за да изпълним първите стъпки на танца.
Опитах се да се отскубна, но Нанзълок ме държеше здраво за ръката.
Селестин доста се изненада, когато ме забеляза, ала Конън изглеждаше невъзмутим. Представих си какви мисли минават през ума на госпожица Нанзълок: не е лошо, че и гувернантката е поканена на коледния бал, но трябва ли пък да й се отрежда такова почетно място?
Все пак според мен тя бе твърде добродушна по нрав, за да покаже раздразнението си, и излязох права, защото Селестин ми се усмихна приветливо.
— Не биваше да идвам… — смутено промълвих аз. — Не знам и стъпките на танца. Наистина не разбирам…
— Следвайте ни — отсече Конън.
— Всичко ще бъде наред — успокои ме Питър.
Всички гости подеха танца след нас.
— Вие наистина танцувате великолепно — с усмивка ми рече Конън, щом ръцете ни се докоснаха.
— Скоро ще станете истинска корнуолка — добави Селестин.
— Защо не? — попита Питър. — Не сме ли солта на земята?
— Не смятам, че г-ца Лий споделя мнението ти — отвърна му Конън.
— Защо, според мен местните обичаи са твърде интересни — намесих се аз.
— Местните жители също — иронично подметна Питър. Продължихме да танцуваме и когато музиката спря, бях усвоила всички стъпки.
Докато музикантите свиреха последните тактове, чух как някой пита:
— Коя е възхитителната млада дама, която партнира на Питър Нанзълок?
Очаквах някой да му отговори, че това е гувернантката, но до ушите ми достигна нещо съвсем различно:
— Не я познавам, но тя наистина е необикновено красива.
Бях на върха на щастието си. Осъзнавах, че трябва да вкуся красотата на всеки миг през тази великолепна нощ, защото може би никога повече нямаше да имам такъв невероятен успех.
Изискани кавалери непрекъснато ме канеха на танц; дори и като им кажех, че съм гувернантката, те продължаваха да се отнасят към мен с възхищението, полагащо се на една красива жена. Как отведнъж се бях променила до неузнаваемост? Защо не изглеждах така на вечеринките, устройвани от леля Аделаид?
Изведнъж осъзнах кое ме бе превърнало в красавица. Не само копринената рокля, кехлибареният гребен и диамантената брошка, но и любовта, защото бях влюбена до полуда.
Какво от това, че чувствата ми бяха безнадеждни и безответни? Като Пепеляшка исках да се наслаждавам на всеки миг, докато часовникът удари дванайсет.
Един от партньорите ми бе сър Томас Треслин, който се оказа изключително галантен джентълмен. Стори ми се, че му се зави свят от танца, и аз му предложих да поседнем за малко. Той ми благодари любезно и аз почувствах нарастваща симпатия към този стар човек. Всъщност тази нощ всички ми бяха симпатични.
— Вече съм доста стар за танци, г-це…
— Лий. Аз съм гувернантката, сър Томас.
— О, да. Та исках да ви кажа, г-це Лий, че бе много мило от ваша страна да си помислите за моето удобство, защото съм сигурен, че изгаряте от желание да танцувате.
— Аз също исках да поседна за момент.
— Виждам, че сте толкова добра, колкото и привлекателна.
Спомних си наставленията на Филида и безгрижна слушах комплиментите му, сякаш цял живот не бях чувала нещо друго. Сър Томас продължаваше да разговаря с мен, като че ли бяхме стари приятели.
— Жена ми много обича баловете. Тя е толкова жизнена.
— Да, и е голяма красавица.
Разбира се, бях забелязала лейди Треслин веднага щом влязох в балната зала. Носеше рокля от бледовиолетов шифон — явно много обичаше шифона, изобщо прозрачните и подчертаващи тялото материи — и купища диаманти. Веднага си помислих, че моят тоалет е безличен в сравнение с нейния. Линда Треслин бе ослепително красива както винаги.