Факторът на Хадес
- Автор: Линдс Гейл, Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Факторът на Хадес». Краткое содержание книги:
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=106577
— Е? — настоятелно го подкани Петрели.
— Какво каза проклетият борд? — не се въздържа и Салонен.
Тремон се усмихна широко.
— Захапаха проекта „Хадес“ като куче кокал — огледа облекчените им лица. — Трябваше да видите доларовите знаци в очите им. Струваше ми се, че съм в Лае Вегас, а те играят ролята на ротативките.
— И никакви угризения? — удиви се конгресменът. — Не трябва ли да се боим от задни мисли? От гузна съвест?
— Помнете, че сме ги пипнали. Подействахме им по всички възможни начини — чрез интересите, слабостите и т.н. — това бе и най-големият му проблем: да пробута имената им пред Халдейн, докато старите членове на борда излизаха един след друг от играта. — Разбира се, въпросът е доколко правилно сме ги преценили.
— Очевидно сме успели — удовлетворено заяви Слоут.
— Точно така. О, естествено позеленяха, когато им показах вероятния брой на смъртните случаи без нашия серум и този, докато го одобрят за използване върху хора. Обясних им, че вирусът не е сто процента смъртоносен и жертвите едва ли ще надхвърлят милион, ако правителството бързо приеме условията ни.
Вечната песимистка Нанси Петрели попита:
— А ако правителството не плати цената?
Въпросът й удари като с мокър парцал присъстващите в стаята. Неуверено отклониха поглед от секретаря на здравеопазването и социалните грижи. Това ги гризеше непрекъснато.
— Още в началото предвидихме този риск. Това е единственият ни хазартен ход, за да спечелим нашите милиарди. Съмнявам се, че нашето правителство или кое да е управление ще потърси друг изход. Ако не закупят серума, навсякъде ще умрат ужасяващ брой хора. Това е простият отговор.
Генерал Каспър кимна одобрително:
— Който играе, печели.
— Аха, мотото на британските СВС. Но мисля, че поемаме риск за много по-голяма награда от няколкото медала и потупването по гърба от кралицата, а?
Тремон скръсти ръце, наблюдавайки как се опитват да възприемат величието на предприетото от него. „Съвестта прави всички ни страхливци…“ — думите на Шекспир отекнаха в главата му — „… ала извисява храбростта ни до върхове, от които не ще се провалим.“ Но не куражът или Шекспир ги накараха да пренебрегнат риска от възможното всемирно клане. Не и в началото на двадесет и първи век. Власт и богатство — това бе отговорът.
Генерал Салонен се обади грубо:
— Но никой от нас или семействата ни няма да умре. Серумът е у нас.
Всички си го бяха помислили, но само Салонен имаше смелостта или безсърдечието да го каже. Тремон продължи да чака.
— Колко остава до началото? — осведоми се Петрели.
— Мисля, че след три-четири дни истината за епидемията ще удари световното съзнание като гръм.
Стаята се изпълни с тихо мърморене. Дали бе израз на съжаление или на алчност, си остана загадка.
— Когато това стане — продължи Тремон, — искам от всички вас да подчертаете опасността за човечеството. Натиснете паникбутона. След това ние ще направим своето изявление.
— И да се притечем на помощ — хрипливо се изсмя генерал Каспър.
Всичките им съмнения се стопиха. Четиримата конспиратори се обединиха в представата за мечтаната от толкова дълго време цел. Беше близо. Много близо. Едва отвъд хоризонта. За момент всеки страх от възможен провал, предполагаемото предателство на Бил Грифин и упоритото разследване, водено от Джонатан Смит, се изпариха от мислите им.
— Чудесно… — с едва чут шепот въздъхна някой от присъстващите.
Глава 24
15:15 ч.
Сиера — Невада, Калифорния
— О, погледни — извика Марти. — Това е красиво!
Беше се заковал на място в коридора. След секунди обърна несръчното си тяло и потъна в една затъмнена стая, която приличаше по-скоро на пещера. Изпадна в транс, загледан в отсрещната стена.
На около три метра над пода блестяха прозрачни електронни карти. Всяка народност бе в отделен цвят. Малки лампи примигваха, обозначавайки столиците на държавите, а отстрани грееха ярките надписи с имената им. Под картите стената бе заета от първокласно компютърно оборудване. В средата на стаята бе разположен команден пулт, целият в стомана и кожа. От двете му страни имаше по един голям земен глобус и работно бюро.
Смит разгледа картите — Ирак, Иран и Турция. Части от тях образуваха историческата родина на кюрдите. На другите различи Източен Тимор, Колумбия, Афганистан, Южно Мексико и Гватемала, Ел Салвадор, Израел, Руанда. Всички горещи точки на етнически конфликти, племенни разпри, селски въстания, религиозни войни, обществени размирици.
— Командната ти зала, а? — попита Смит.