Факторът на Хадес

Джон преглътна, но не каза нищо.

— Затова съм тук. Оторизиран съм да ви направя предложение за работа, която сигурно ще ви заинтригува.

— Не ми трябва и не искам работа.

— Не става въпрос за „работа“ или пари, въпреки че ще ви се плаща добре. Разковничето е в помощта на хората, правителствата, околната среда, всичко и всички, които са в състояние на криза. Вие ме попитахте кой съм, но на мен ми е невъзможно да удовлетворя любопитството ви, докато не се съгласите да подпишете съгласие за пазене на тайна. Ще ви кажа следното: високо в правителството има кръгове, силно заинтригувани от вас. Те формират малка елитна група от единаци като вас — отшелници, които имат изключително висока етика, но с известни затруднения в живота. Възлагат им задачи, свързани с неприятности, постоянни пътувания, опасност. Не всеки ще се заинтересува. Още по-малко ще са способните. Не намирате ли идеята за привлекателна?

Джон изучаваше Клайн. Изражението му бе тържествено. Накрая попита:

— Как се казва тази група?

— „Приют едно“. Това е само засега. Официално се водят към армията, но в действителност са независими. Няма нищо славно в работата им, но все пак е жизненоважна.

Джон се обърна и се загледа към океана, сякаш се взираше в бъдещето. Все още носеше болката от загубата на София, но с изминалите дни се учеше да живее с нея. Не можеше да си представи, че някога отново ще се влюби, но кой знае какво ще се случи след време. Спомни си мига, в който го изненада Клайн — бе посегнал към липсващия пистолет. Това бе напълно автоматичен отговор и никога не бе предполагал, че може да реагира по такъв начин.