Факторът на Хадес
- Автор: Линдс Гейл, Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Факторът на Хадес». Краткое содержание книги:
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=106577
Тремон кимна замислено.
— Тогава може да успеем да го използваме в наша полза. Добре, оправи се със Смит и всички около него. — В главата му започна да се оформя план. — Аз ще се заема с Грифин.
19:52 ч.
Търмонт, Мериленд
По устните на Бил Грифин се изписа тънка усмивка. Белият камион за разнос на пици вече трети път минаваше край триетажния дом на Джон Смит през последните два часа. Стоеше в тъмната къща още от шест часа, когато напусна денонощната си стража край форт Детрик. При първото си преминаване камионът привлече веднага вниманието му. Може би Джон проверяваше дали е чисто наоколо. Втория път си бе приготвил бинокъл за нощно виждане и забеляза, че шофьорът не е старият му приятел. Третия път вече беше сигурен — някой от хората на Надал дебнеше за Джон или за самия него.
Грифин знаеше, че арабинът го подозира още от Рок Крийк, но надали би очаквал да го открие в тази къща. Беше се погрижил да не оставя следи от присъствието си. Колата му бе скрита в един гараж на три пресечки оттук. Беше се промъкнал, като отвори с шперц задната врата и отново я заключи отвътре. Тъй като Джон не се бе завърнал нито във форт Детрик, нито у дома си, бившият агент на ФБР започваше да мисли, че това няма и да се случи. Дали Ал Хасан вече не го бе убил? Не, иначе нямаше да праща хора да търсят него или Грифин. Бързо се придвижи през сенките в кабинета. Включи компютъра, набра паролата на тайния си уебсайт. Веднага видя съобщението от стария си приятел Лон Форбс.
„Полковник Джонатан Смит се опитва да те открие. По същата причина се е свързал с Марджори. ФБР, полицията и армията го издирват — ОВС, както и за разпит във връзка с два смъртни случая. Осведоми ме, ако искаш да говоря с него.“
Грифин се замисли и след това провери нещо друго. Откри следи, че някой се е вмъквал в сайта му, което означаваше, че и друг го издирва. Нямаше нищо в сайта, което да укаже местоположението му, но все пак се почувства зле.
Излезе, изключи компютъра и тръгна към задната врата. Когато се увери, че никой не се навърта наоколо, отключи и се стопи в нощта.
20:06 ч.
Ню Йорк
Четиримата събрали се в една частна стая на Харвард клуб на 44-та улица бяха нервни. Познаваха се от години, често като противникови страни с конфликтни интереси, но сега споделяха общото привличане на парите и властта. Споделеният стремеж към „светлото бъдеще“ ги беше събрал в тази стая.
Най-младият бе майор-генерал Нелсън Каспър, адютант на шефа на Обединените щабове. Той тихо разговаряше с конгресмена Бен Слоут, който бе чест посетител на скритата под Адирондак вила на Тремон. Генералът през пет минути поглеждаше към вратата. Нанси Петрели, секретар на здравеопазването и социалните грижи, обикаляше сама покрай закритите с тежки завеси прозорци. Генерал-лейтенант Айнър Салонен в оставка, най-големият лобист на американския военнопромишлен комплекс, седеше в креслото с книга в ръка, но не четеше. Двамата генерали си бяха облекли за тази тайна среща обикновени, но скъпи цивилни костюми.
Когато вратата се отвори, всички глави се обърнаха едновременно като по команда.
Вътре влетя Виктор Тремон.
— Съжалявам, джентълмени и дами — лек поклон към секретаря по здравеопазването. — Бях задържан от работа по нашия проблем с полковник Смит, който, щастлив съм да съобщя, е на път да се реши.
Стаята се изпълни с облекчение.
— Как мина срещата с борда на директорите на Бланчард? — попита генерал Каспър. Всъщност въпросът се въртеше в главите на всички присъстващи.
Тремон се облегна на креслото, бе толкова елегантен във вечерния костюм и с черната си вратовръзка. От него се излъчваше увереност, привличаща като магнит изтъкнатите му гости. Повдигна патрицианската си брадичка и се засмя.
— Имам пълен контрол върху компанията.
Генерал Салонен беше най-шумен.
— Поздравления!
— Чудесна новина, Виктор — съгласи се конгресменът.
— Това ни поставя в отлични позиции.
— Не бях убедена, че ще се справиш — отбеляза Петрели.
— А аз не се и съмнявах — усмихна се Каспър. — Тремон винаги ще печели.
Винаги печелещият отново се засмя.
— Благодаря. Много ви благодаря за доверието, което ми гласува мнозинството от вас. Аз лично бих се съгласил с генерал Каспър.
Сега вече всички се засмяха, дори Нанси Петрели. Но в смеха й имаше малко веселие. Веднага се върна към практическите въпроси:
— Какво каза на борда? Подробностите?
Напрежението в стаята сякаш щеше да предизвика искра. Погледите са заковаха във Виктор.