Последната битка
- Автор: Эддингс Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
— Ела в стаята ми след като я видиш, принцесо. Трябва да си поговорим.
Порцелановобялото лице на Адара контрастираше с ореола на разпуснатата й по цялата възглавница тъмна коса. Беше изключително бледа, но въпреки че погледът й беше малко замъглен, очите й блестяха силно. Ариана приседна тихо до леглото.
— Как си, Адара? — попита Се’недра с бодрия тон, с който се говори на болен човек.
Адара й се усмихна изнурено.
— Боли ли те?
— Не. — Гласът й звучеше отпаднало. — Не ме боли, но се чувствам доста замаяна.
— Защо направи това, Адара? — запита направо Хетар. — Не трябваше да препускаш срещу мурга.
— Прекарваш прекалено много време с конете, ша-дар — отвърна му Адара с немощна усмивка. — Забравил си да разбираш чувствата на човешките същества.
— Как да разбирам думите ти? — Хетар беше объркан.
— Буквално, милорд Хетар. Ако една кобила погледне с възхищение един жребец, веднага ще разбереш какво е това, нали? Но ако е за хора, просто нищо няма да забележиш.
Тя се закашля.
— Добре ли си? — стреснато попита той.
— Учудващо добре съм, ако се вземе предвид фактът, че умирам.
— Какво говориш? Ти не умираш!
Тя се усмихна.
— Не говори така, моля те. Знам какво означава стрела в гърдите. Затова исках да те видя. Исках да погледна лицето ти още един път.
— Уморена си — рязко каза той. — Ще се почувстваш по-добре като се наспиш.
— Ще заспя, да — отвърна тя тъжно, — но се съмнявам дали ще чувствам нещо след това. Сънят ми ще е сън, от който човек не се събужда.
— Глупости.
— Не са глупости — въздъхна тя. — Е, мили Хетар, най-после успя да избягаш от мен, макар че доста те преследвах. Дори питах Гарион дали не може да ти направи магия.
— Гарион ли?
Тя кимна.
— Виждаш ли колко отчаяна бях? Но той каза, че не можел.
Адара направи гримаса.
— За какво служи вълшебството, ако не можеш да го използваш, за да накараш някого да се влюби?
— Да се влюби?! — повтори той поразен.
— А ти за какво мислеше, че говорим, лорд Хетар? За времето ли?
Тя му се усмихна нежно.
— Понякога си невероятно глупав.
Той я гледаше като хипнотизиран.
— Не се притеснявай, Хетар. Не след дълго ще спра да те преследвам и ще бъдеш свободен.
— Ще говорим за това, когато се оправиш — замислено промълви той.
— Няма да се оправя. Не чу ли? Аз умирам, Хетар.
— Не, не умираш. Поулгара ни увери, че ще оздравееш.
Адара хвърли поглед към Ариана.
— Раната ти не е смъртоносна, скъпа приятелко — потвърди с удоволствие Ариана. — Ти наистина няма да умреш.
Адара затвори очи и промърмори:
— Колко неловко! — Страните й поруменяха. После пак отвори очи и заяви: — Моля за извинение, Хетар. Нямаше да кажа всичко това, ако знаех, че моите грижовни лекари ще ми спасят живота. Веднага щом се изправя на крака и оздравея, ще се върна в моя клан. Повече никога няма да те тормозя с глупави изблици на откровение.
Хетар я гледаше. Ъгловатото му лице беше безизразно.
— Това няма да ми хареса — каза той и пое нежно ръката й. — Има неща, за които ти и аз трябва да поговорим. Не е сега моментът, нито мястото, обаче след това да не се опиташ да станеш недостъпна.
— Ти си просто любезен — каза тя с въздишка.
— Не. Практичен съм. Ти ми каза нещо, за което ще мисля, докато се чудя как да избиваме мургите. Може би ще ми е нужно време да свикна, но след като обмисля всичко, ще се наложи да си поговорим.
Тя прехапа устни, опита се да скрие лицето си и възкликна:
— Колко съм глупава! Ако наблюдавах това отстрани, щях да се присмея на себе си. Наистина ще е по-добре да не се видим никога повече.
— Не — твърдо отсече той, без да пуска ръката й. — Няма да е по-добре. И не се опитвай да се скриеш от мен, защото ще те намеря, дори ако трябва да пратя всички коне на Алгария да те търсят.
Тя го погледна изненадано.
— Аз съм ша-дар, не забравяй. Конете правят каквото им кажа.
— Това не е честно — възрази тя.
Той я погледна с насмешка и отвърна:
— А беше ли честно да караш Гарион да приложи вълшебството си върху мен?
— О, небеса! — възкликна Адара и се изчерви.
— Тя трябва да си почине — намеси се Ариана. — Утре пак ще говорите.
Когато излязоха в коридора, Се’недра се обърна към високия мъж и му се скара: