Последната битка
- Автор: Эддингс Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
— Какво прави тя? — възкликна Се’недра,
— Упрекът на лорд Хетар засегна нашата мила приятелка повече, отколкото можеше да понесе — обясни Ариана. — Доброто му мнение за нея е по-важно от собствения й живот.
— Хетар? — Се’недра беше поразена.
— Очите ти не са ли забелязали какво става с нашата скъпа приятелка? — попита леко учудена Ариана. — Ти явно не си наблюдателна, принцесо.
— Хетар? — повтори Се’недра. — Нямах представа.
— Може би е така, защото съм мимбратка — заключи Ариана. — Жените от моя народ са много чувствителни към признаците на нежни чувства у другите.
След стотина метра Хетар настигна Адара, хвана юздите на коня и, спря го и я попита нещо ядосано. Адара засрамено скри лице с ръцете си. В същия миг леко движение само на пет-шест метра от тях привлече вниманието на Се’недра. Един мург в ризница се изправи между два ниски храста, отметна кафеникавото платнище, под което бе лежал скрит, и опъна късия си лък.
— Хетар! — изкрещя Се’недра.
Хетар беше с гръб, но Адара видя как мъжът се прицелва в него, с отчаяно движение изтръгна юздите от ръката му и накара коня си да скочи към неговия. Конят на Хетар залитна, препъна се и падна, хвърляйки ездача си на земята. В това време Адара шибна с юздата си хълбока на коня си и препусна право към мурга.
Той само леко трепна и пусна стрелата си срещу връхлитащото момиче.
Дори и от това разстояние Се’недра чу ясния звук, който издаде стрелата, когато се заби в Адара. Щеше да си спомня този звук с ужас до края на живота си. Адара рязко се преви, свободната й ръка се вкопчи в стрелата, която стърчеше от гърдите й, но галопиращият й кон не се отклони и прегази мурга. Той падна под тежките копита, претърколи се и отново скочи, хванал дръжката на меча си, но Хетар вече се бе озовал до него със сабя в ръка. Мургът изрева и падна посечен.
Хетар се обърна вбесено към Адара. От сабята му се стичаше кръв.
— Що за глупост… — кресна той, но викът му отведнъж замръзна. Тя се беше килнала на една страна, тъмната й коса се беше разпиляла като воал около бледото й лице. Притисна ръце към гърдите си, после бавно се олюля и падна от седлото.
Със сподавен вик Хетар изпусна сабята си и се затича към нея.
— Адара! — извика принцесата и ужасена закри очите си с ръце.
Хетар внимателно обърна раненото момиче по гръб. Стрелата, която стърчеше от гърдите й, потрепваше в ритъм с неравномерното биене на сърцето й.
Хетар взе Адара на ръце, гледаше покрусен бледото й лице и повтаряше със сподавен глас:
— Малка глупачка… малката ми глупачка.
Ариана скочи от седлото още в движение, дотича до тях и каза строго:
— Не я местете, милорд. Стрелата е пронизала дробовете й и ако я местите, острият й връх ще я доубие.
— Извади я — каза Хетар през зъби.
— Не, милорд. Ако изтегля стрелата сега, ще й навредя повече, отколкото ако я оставя.
— Не мога да понеса да я гледам със стръчащата от нея стрела — простена той.
— Тогава не гледайте, милорд — безцеремонно отвърна Ариана, клекна до Адара и постави опитната си ръка на наранената шия на момичето.
— Не е мъртва, нали? — умолително попита Хетар.
Ариана поклати глава.
— Тежко ранена е, но животът все още пулсира във вените й. Наредете на хората си веднага да направят носилка. Трябва незабавно да пренесем нашата скъпа приятелка до крепостта и да я оставим на грижите на лейди Поулгара, иначе душата й ще отлети.
— Ти не можеш ли да направиш нещо? — извика безпомощно Хетар.
— Не и в тази изгорена от слънцето пустош, милорд. Нямам нито инструменти, нито лекове, а и уменията ми могат да се окажат недостатъчни. Единствената ни надежда е лейди Поулгара. Носилката, милорд! Бързо!
Лицето на Поулгара беше мрачно, а погледът й — остър като кремък, когато излезе от болничната стая на Адара късно същия следобед.
— Как е тя? — попита Хетар. Той беше крачил напред-назад пред вратата часове наред, като често спираше и удряше яростно по грубите каменни стени с безсилните си юмруци.
— Малко по-добре — отвърна Поулгара. — Кризата премина, но все още е ужасно слаба. Попита за тебе.
— Нали ще се оправи? — Във въпроса на Хетар се прокрадна страх.
— Може би, стига да няма усложнения. Тя е млада, а и раната изглеждаше по-страшна, отколкото се оказа всъщност. Дадох й нещо, което ще я направи много разговорлива, но не оставайте дълго при нея.
Поулгара погледна набразденото от сълзи лице на Се’недра.