Тихоокеански водовъртеж

— Загадка, пълна загадка е този човек…

— На телефона, адмирале.

Хънтър бе прекъснат от офицер, който му подаде слушалката.

— Кой се обажда? — попита го той.

Офицерът го погледна объркан за миг, после колебливо отвърна:

— Алоа Уили, дисководещият на нощните предавания по радиостанцията ПОПО.

Хънтър зяпна от почуда.

— Какво значи това, господинчо? Притрябвало ми е да разговарям с някакъв си дисководещ. Всъщност как е попаднал на частната ни линия?

Офицерът се притесни още повече.

— Каза, че било спешно, сър. Състезателната гатанка е следната: „Черната птица влезе в гнездото“ и допълни, че сте щели да спечелите награда, ако узнаете отговора.

— Какви са тия глупости? — избухна Хънтър. — Приказвай тия щуротии на… — Изведнъж устните му замръзнаха и той отвори широко очи. — Боже мой! Кроухейвън!

Той грабна слушалката и заговори бързо с гласа от другия край на линията. После набута слушалката обратно в ръката на офицера и се обърна към Денвър.

— Кроухейвън предава по честотата на радиостанция в Хонолулу.

По лицето на Денвър се изписа пълно недоумение.

— Не разбирам.

— Това е брилянтно, направо брилянтно! — възкликна възбуден Хънтър. — На Делфи никога няма да му мине през ума да подслушва честота на търговска радиопредавателна станция, особено пък на рокендрол програма. Никой, освен шепа дечурлига не я слуша в този ранен сутрешен час — и той се наведе над радиста. — Минете на честота хиляда двеста и петдесет.

Отначало бетонните стени бяха огласени от силна музика, която проглуши ушите на всички присъстващи в бункера. После, преди обърканият персонал, струпан около радиото, да се отърси от шока, по високоговорителя се разнесе писклив глас, който изстрелваше думите като картечница.

— Здравейте, здравейте на всички ранобудници, любители на птиците. Аз съм Алоа Уили с най-добрата музика, която ще прозвучи по вълните на тропическия ефир. Часът сега е четири без десет. И така, готови ли сте? Залепете уши до транзисторите си и чуйте последната и най-забавна плоча на Шефа и неговия отбор. Ти си, Шефе.

Радистът в бункера натисна предавателния бутон и се включи в програмата.

— Шефа вика Нашия отбор. Обадете се, моля. Край.

— Тук е Нашият отбор, Шефе. Чувате ли ме?

Денвър скочи на крака.

— Това е Кроухейвън. Успял е! Обажда се от „Старбък“!

— Чуваме ви, Нашия отбор. Край.

— Ето и крайният резултат. Гости: една точка за пробег, едно попадение, три грешки. Домакини: нито една точка за пробег, три попадения, четири грешки.

Хънтър загледа с празен поглед високоговорителя.

— Това е кодът за жертвите. Кроухейвън е поел контрола над подводницата, но му е струвало един мъртъв и трима ранени.