Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
— Какво има? — прошепна Ейб.
Тайлър сви рамене.
— Не зная.
Той я хвана за ръцете и леко я отстрани. Вгледа се в очите й.
— Аз зная какво ме притеснява — каза той.
— Какво?
— Утрешният ден.
Тя охна.
— Не искам да се разделяме.
— Можем да останем още един ден.
— Бих искал, но това означава само едно отлагане.
— Хайде да продължим да отлагаме — каза Тайлър със свито гърло.
Очите й засмъдяха, след това се насълзиха. Сведе глава и сълзите започнаха да се търкалят по бузите й.
— Кога трябва да започнеш работа?
Тайлър сви рамене.
— Трябва ли да се връщаш на работа?
Тя го погледна и попита:
— Искаш да гладувам ли?
— Не. Желая да дойдеш с мен.
— Наистина ли?
— Да. Аз… мисля, че ти и аз… предполагам, че това се нарича… Тайлър, обичам те.
— О, Ейб! — хлипайки, го обгърна с ръце. — Толкова много те обичам.
Дълго време стояха прегърнати. Когато спря да плаче, Тайлър изтри очите си в рамото на ризата му и го целуна.
— Добре, решихме… — каза той.
— Какво ще правим?
— Ще се присъединим към Нора и Джек за „щастливия час“ на заведението.
— А утре?
— Каквото и да решим, ще бъдем заедно.
— Трябва наистина да се върна в Лос Анджелис.
— Можеш ли да го отложиш с няколко дена?
— Предполагам, че да.
— Тогава, хайде да попитаме Нора. Ако всички са съгласни, ще отидем у нас.
— У вас? Къде у вас?
— В „Боровата шишарка“. Това е курортен хотел, горе на Шаста17.
— Този хотел е твой? — Тайлър не можа да скрие удивлението си.
— Мой и на баща ми. Той отдавна ме преследва да поема всичко в ръцете си, за да може да ходи по-често на риба. Но няма да започна веднага. По дяволите, след като досега е чакал! Ще прекараме известно време в лентяйство. Там е много красиво. Ще видиш дали ти харесва, дали е място, на което можеш да се установиш, да отглеждаш деца…
— Деца ли?
— Нали знаеш, едни такива малки същества?
— Господи, Ейб.
— Ако свежият въздух ти дойде твърде много, или ако искаш да продължиш работата си, имам предложение от един стар познат за шерифското управление на Лос Анджелис. Разсърди се, когато му отказах, но съм сигурен, че много ще се зарадва, ако…
— В никакъв случай — прекъсна го Тайлър. — Никога не съм имала нищо против свежия въздух, а работата ми… Мога да живея и без нея. Освен това, — тя впери очи в него — Лос Анджелис не е място за отглеждане на деца.
Той каза ухилено:
— Добре.
— Добре — обади се като ехо Тайлър и отново го целуна. — Май е по-добре да си облека нещо.
— Не го прави заради мен.
Ейб я наблюдаваше, докато си облича плисирана пола и бял кашмирен пуловер. Седна на тоалетката и окачи на врата си тънка златна верижка. Ейб застана зад нея и гледаше отражението й, докато решеше косата си и слагаше червило.
Тя леко извърна глава и разгледа внимателно бледото розово петно на шията си. Поколеба се дали да не го скрие с малко пудра.
— Откъде ти е това? — попита Ейб.
— Ти трябва да знаеш.
Той погледна озадачено.
— Аз ли съм го направил?
— Със собствената си уста, скъпи. Можех да ти покажа още пет или шест, но вече съм облечена…
— Ще ми ги покажеш след вечеря. Ще има какво да очаквам.
Тайлър реши да не се занимава с петното. В края на краищата, едва ли някой щеше да го забележи, освен Нора и Джек, а те бяха съвсем наясно, че тя и Ейб са се любили целия следобед. Самите те вероятно бяха прекарали времето по абсолютно същия начин.
Тя стана от тоалетката, нахлузи сандалите и хвана дамската си чанта.
— Взе ли ключа? — напомни й Ейб.
Тя кимна. Той отвори вратата, хвана я за ръката и тръгнаха. Въпреки морския бриз, късното следобедно слънце пареше върху гърба й. Из въздуха се носеше упойващият аромат на борови дървета, примесен със свежия полъх на океана.
17
Вулканичен връх в северна Калифорния. — Б.пр.