Малкаса Пойнт

— Имате цял арсенал — отбеляза Гормън.

— Да, сър. Само да ми дойде Бобо. Без значение е къде се намирам. Ако съм тук — той грабна револвера от сандъка и прободе въздуха с цевта му, като че ли се прицелваше бързо в нежелан гост. — Ако съм в малкия си камбуз15 — придърпа оръжието към задницата на автобуса, където друго одеяло висеше над пътеката точно зад страничния изход — до печката имам 38-калибров „Смит енд Уесън“. Отпред имам един „Лугер“16. Където и да съм, имам готовност. Само нека Бобо се опита.

Остави револвера на пода, до краката си.

— Седнете тук — каза той и потупа походното легло.

Гормън извади останалите две бири. Подаде на капитан Франк едната и седна до него. Отвори своята кутия, докато капитанът разчистваше сандъка. Бирата вече не бе толкова студена. Отпи няколко глътки и съжали, че не се сети за себе си да вземе бутилка джин.

Старецът отвори сандъка и извади смачкана папка, подвързана с кожа, която приличаше на семеен албум. Затвори сандъка и я постави върху капака, по средата, между себе си и Гормън. Наведе се и отвори корицата.

— Прелестно! — възкликна Гормън.

— Баща ми, това е негова работа. Не беше чак такъв художник като мене, но колкото може се е постарал.

Скицата с молив, смачкана и изцапана, сякаш прекарала много време сгъната в нечий джоб, показваше лаеща глава с муцуна.

— Това е Бобо — обясни Капитан Франк. — Баща ми го нарисувал на борда на кораба „Мери Джейн“, когато се връщали.

Гормън се вгледа в главата. Беше нарисувана анфас и представляваше овал с дръпнати очи — полукръг, който очертаваше муцуната и отворената уста с две редици остри зъби.

— Няма нито един косъм — продължи капитанът. — Няма дори вежди, нито мигли. И кожата му е бяла като корем на риба. Като албинос. Няма никакъв цвят, с изключение на очите. Баща ми казваше, че очите на съществото били сини като небето.

Прелисти страницата. Следващата рисунка, в профил, показваше тъпата муцуна на съществото. С изключение на муцуната, главата изглеждаше почти човешка. Там, където трябваше да бъде ухото, се забелязваше кръгче колкото монета.

— Къде му е ухото?

— Това е то — дупка с малка кожена ципа върху нея. Баща ми казваше, че Бобо можел да отваря тази ципа като клепач и имал слух като куче.

— Невероятно.

На следващата страница бе залепена рисунка на Звяра, застанал прав. От коленете до кръста фигурата бе обезобразена с драскотини от молив, сякаш някой е дращил върху нея в пристъп на ярост. Графитният връх на молива дори бе разкъсал хартията, набръчквайки на хармоника един отрязък от листа, който впоследствие е бил изгладен и залепен.