Лятото и градът

— Извинете — смотолевям сконфузено, когато момчето вдига изненадано очи. Оказва се шокиращо красиво, с изрязани скули и красиви черни очи.

Рейнбоу се извърта стреснато, изплашена, че са я изловили, но когато ме вижда, се отпуска.

— О, това е просто Кари — казва. — Тя е готина.

„Просто Кари“ се осмелява да направи крачка напред и да попита:

— Какво правите тук?

— Това е брат ми Колин — пояснява Рейнбоу, като посочва красивия млад мъж.

— Друсаш ли се? — пита Коли, като ми подава малка лула с марихуана.

— Защо не? — Незнайно защо, но решавам, че няма да ми се отрази зле да се надрусам на това парти. И без това половината от гостите вече ми изглеждат надрусани.

Рейнбоу ми прави място на леглото, а аз промърморвам:

— Страхотна стая имаш!

— Наистина ли ти харесва? — пита тя, поема лулата от Колин и се привежда напред, докато той я пали със златна запалка.

— Защото е изцяло анти-Бари — отбелязва с перфектен английски акцент Колин. — Тъкмо затова е страхотна.

Дръпвам си от лулата и я подавам на Колин.

— Ти англичанин ли си? — питам, чудейки се как той може да е англичанин, когато Рейнбоу изглежда като типична американка.

Рейнбоу се изкисква и отговаря:

— Не, той е амхара. Като майка ми.

— Значи Бари не ти е баща, така ли?

— Не, за бога! — възкликва Колин. После двамата с Рейнбоу се споглеждат енигматично.

— Познаваш ли човек, който харесва баща си? — пита тя.

— Например аз — смотолевям неловко. Може и да е от дрогата, но изведнъж се изпълвам със сантиментални чувства към моя старец. — Много е готин.

— Значи имаш голям късмет — казва Колин. — Лично аз не съм виждал истинския си баща, откакто станах на десет.

Кимвам, сякаш напълно го разбирам, но истината е, че не го разбирам. Моят баща може и да не е идеален, обаче знам, че ме обича. Сигурна съм, че ако нещо ми се случи, той винаги ще бъде до мен — или най-малкото, ще се постарае.

— Което ми напомня… започва Колин, бръква в джоба си и вади оттам малко шишенце аспирин, което раздрънква пред очите на сестра си. — Намерих ги сред запасите на Бари.

— О, Колин! Страхотен си! — изписква тя.

Колин отваря шишенцето и вади оттам три огромни кръгли хапчета.

— Ами ако забележи, че ги няма?

— Няма. До края на вечерта вече ще бъде твърде друсан, за да забележи каквото и да било.

Рейнбоу грабва едно от хапчетата от ръката на брат си и го глътва с обилна доза шампанско.

— Ти искаш ли, Кари? — предлага ми Колин хапче.

Предпочитам да не питам какво е. А и не искам да знам. Мисля, че вече получих повече, отколкото трябва. Поклащам глава.

— Много са забавни — подканя ме Колин и пъхва едно в устата си.