Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Сали вкара новите дискове в очакващите крайници на малката Тарантула, докато останалите започнаха да демонтират старите.
Руум! Фабиан се изстреля от боксовете.
За да спести време, Сали започна да налива охладителната течност в резервоарите на „Аргонавт II“ ръчно. Изпразни една бутилка и я хвърли. Изпразни втора и също я хвърли.
— Побързай! — подкани я Джейсън.
„Божичко — помисли си, — след всичко, през което минахме в това състезание — как можа да се случи това?“
Руум! Руум! Руум!
Карвър, Зейвиър и Труво напуснаха боксовете си. Тарантулата се надигна и разпери крайниците си — беше свършила.
— Сали…
— Само… още… секунда. — Сали напъха няколко цилиндъра със сгъстен въздух в задните дюзи на „Аргонавт II“.
Руум! Ривиера излетя от питлейна.
Сали вдигна ръце.
— Готово! Давай! Давай!
Джейсън натисна газта и „Аргонавт II“ с рев излетя на трасето — на 7-о място — и се включи в последните етапи от Италианското бягане.
Сцената беше подготвена за убийствен финал.
Обстановката беше внушителна: докато от другата страна на Италия морето беше черно и бурно, Адриатическо море сияеше като плосък тюркоазен скъпоценен камък.
Финалните етапи в Италианското бягане бяха прословути със своята трудност. Нямаше да има газ до дупка чак до финала. След като състезателите профучаха нагоре по брега, пред тях щяха да се изправят два пъклено лъкатушещи участъка от трасето: тесните и извити — и еднакви — Канале Гранде във Венеция и Венеция II. Вторият от тези участъци беше толкова суров, че си беше спечелил име: Наказанието на Венеция II.
Участниците с рев се носеха нагоре по крайбрежието, накланяха се наляво и надясно, за да минават под арките, като вдигаха внушителни гейзери вода.
Ромба беше начело и се бореше с Фабиан за водачеството. След тях имаше празнина до следващата група състезатели: Карвър, Зейвиър, Труво и Ривиера. Джейсън ги следваше отблизо.
Зад него идваше друга групичка, водена от Идеки Камикадзето.
Венеция вече се виждаше. Не копието Венеция II, а истинският издигнат сред водите на лагуната град.
Състезателите се стрелнаха нагоре и около острова с формата на риба, преди да завият обратно на юг и да влязат с пълна газ в Канале Гранде от север.
Влязоха в града ниско и бързо, като вдигаха високи гейзери, и профучаха под първия от трите моста, които прекрачваха Канале Гранде — Скалци.
Тъкмо гейзерите позволиха на Джейсън да се изкачи до шестото място. Етиен Труво видя, че Пабло Ривиера се опитва да го задмине, така че свали „Везир“ съвсем над водата и заля кабината му с пръски.
Заслепен от пръските, Ривиера зави наляво и изфуча като ракета право към една черква от XVIII век…
… и ферарито му спря рязко, уловено от днешния еквивалент на някогашните площи с чакъл край пистите: магнитна „мъртва зона“. Естествено, всички сгради във Венеция бяха защитени от тези мъртви зони с отрицателен заряд — така че никое късче история да не пострада от удар с летящ болид.
Внезапно Джейсън, който караше след двамата и чакаше удобен момент, изведнъж се озова на шесто място и по петите на Етиен Труво.
Двете коли се наклониха почти на 90 градуса, докато следваха извивките на Канале Гранде. Минаха под моста Риалто с неговите покрити магазинчета, след това под дървения мост Академия — Джейсън летеше на сантиметри от задния спойлер на Труво.
Скоро отново се озоваха над открито море, сред летящи увеселителни кораби и летящи трибуни, и като взеха широкия завой, се стрелнаха към последния участък от състезанието: Венеция II и нейния Канале Гранде.
„Аргонавт II“ цепеше ниско над Адриатика, а реното на Етиен Труво се носеше пред носа му.
Венеция II започна да се очертава на хоризонта. Копието на огромната звънарна на площада „Сан Марко“ стърчеше залято от следобедното слънце.
— Там ще атакуваме — подхвърли Джейсън на Бъг.
Отново се стрелнаха на север, подготвяйки се за обратния завой, с който да влязат в Канале Гранде.
Джейсън видя зеещия вход на канала вдясно, обточен от жилищни сгради досущ като в старата Венеция, макар да бяха чисто нови.
Труво влетя в канала, без да намалява.