Точно в полунощ
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #22
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Точно в полунощ». Краткое содержание книги:
Докато търси мистериозната жена, Ричър попада на частен детектив, нает от близначката на С. Р. С. Тя не е чувала сестра си от две години. Двамата мъже тръгват по следата, която води на запад, към Уайоминг. Колкото повече напредват, толкова по-опасен става теренът. Оказва се, че пръстенът е малка брънка от тъмна верига. Но единственото, което бившият военен полицай иска, е да открие жената. Ако тя е добре, той ще си тръгне. Ако ли не... е, тогава Ричър няма да се спре пред нищо.
Масата му бе малка, само за двама души, затова Макензи се настани срещу него, а Брамал и Ричър застанаха прави зад гърба ѝ.
— Ти си онзи, дето ме пита за Мюл Кросинг — каза мъжът.
— Точно така — съгласи се Ричър.
— Намери ли го? Или го пропусна?
Говореше на Ричър, но гледаше Макензи. Съвсем естествено. Буйната коса, лицето, очите, малките стегнати гърди под тънката бяла блуза.
Погледът му не трепна. Не я разпозна.
— Намерих го — отвърна Ричър. — Всъщност там чух една история. Преди година и половина някой бил изяден от мечка.
Мъжът отпи от бутилката. Изтри пяната от устата си.
— Саймур Портърфилд — каза той.
— Познаваше ли го?
— Един приятел поправяше покрива му, когато протечеше. А това се случваше всяка зима, защото имаше някакъв конструктивен дефект. Така че подочувах едно-друго. Навремето земята там е принадлежала на железниците, макар да не са прекарали релси. Някаква стара измама с имоти отпреди повече от сто години. От време на време някой богаташ от източните щати наследява парцел, идва тук и вдига къща. В случая с Портърфилд това е бил баща му. Построил вила в модерен стил, предполагам затова покривът течеше. После почина и я завеща на Сай. Предполагам, че Сай е бил привлечен от простия живот в дълбоката провинция, защото я превърна в свой дом.
— А с какво се издържаше?
— Непрекъснато говореше по телефона, непрекъснато пътуваше насам-натам. Никой не знаеше с какво точно се занимава. Може да е имал някакво хоби. Все пак наследи доста пари от баща си. Става въпрос за онова, което наричат „стари пари“. Семейството му е било богато поколения наред. Може да е било в стоманодобивния бизнес и оттам да е връзката с железниците.
— А що за човек беше?
— Беше завършил университет и беше служил в морската пехота. Личеше си, че е човек с възможности и стари пари.
— А как беше със здравето?
Онзи се замисли.
— Странно, че ме питаш това.
— Защо?
— На пръв поглед се радваше на отлично здраве. Направо да го сложиш на киноплакат. Обаче в дома си, както разбрах, държал купища бинтове и марли, а аптечката му била претъпкана с хапчета.
— Твоят приятел в шкафовете ли е ровил?
— Нали разбираш, отворил ги ей така, между другото.
— Да си чувал за някакви проблеми по тези места? За непознати? За неканени гости? За необикновени случки?
Мъжът поклати глава.
— Никакви непознати — отвърна той. — Никакви проблеми. И нищо странно до момента, в който се появи тайната му приятелка.
29
— Май че беше в началото на миналата зима — продължи мъжът с бутилката бира в ръка. — Покривът на Портърфилд беше протекъл отново. Приятелят ми често ходеше там. От време на време поглеждал през прозореца. И виждал нещата ѝ из къщата. Все повече и повече вещи. Но така и не я видял. Наложело ли се да свърши някоя работа вътре, тя или не била там, или се криела в спалнята. Беше сигурен в това.
— Значи приятелката на Портърфилд не е живяла там през цялото време — каза Ричър.
— Сигурно е имала собствен дом. Идвала е от време на време.
— Но когато е била там, не е криела вещите си — добави Ричър.
— Не, оставяла ги е на места, където всеки можел да ги види.
— Възможно ли е приятелят ти да се е заблудил? И тези вещи да са принадлежали на Портърфилд?
Мъжът поклати глава.
— Не, не мисля. Особено заради нощниците. Освен това човек може да прецени тези неща от пръв поглед. Мъжете и жените разхвърлят по различен начин. А в къщата на Портърфилд безпорядъкът бил и от единия вид, и от другия. Всичко било по две. Двама души. Две чинии в мивката. Две книги на дивана. Двете половини на спалнята вдлъбнати.
— Явно имаш доста наблюдателен приятел.
— Покривът обхващал цялата къща. И той трябвало да проверява навсякъде, за да се увери, че не тече.
— Но приятелят ти така и не я е видял?
— Затова я наричаше „тайната приятелка“.
— Не е видял да идва или да си отива, не я е срещнал по пътя?
— Никога.
— А Портърфилд говорел ли е за нея?
Мъжът пресуши бутилката и я остави на масата.
— Никога не е отричал. Никога не е казвал: „Ей, между другото, нямам приятелка“. Но не е казвал и: „Приятелката ми спи, не влизай в спалнята“. Казвал е само: „Не влизай в спалнята“. Точка. Без да обясни защо. Според моя приятел поведението му било странно. Сякаш криел момичето, отричал самото му съществуване, за да не би някой да дойде да я потърси. А това е нелогично, защото нещата ѝ са били разхвърляни из цялата къща. Мисля, че човек с лоши намерения би взел по-сериозни предпазни мерки.
— Вярваш ли на тази история с мечката? — попита Ричър.