Точно в полунощ
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #22
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Точно в полунощ». Краткое содержание книги:
Докато търси мистериозната жена, Ричър попада на частен детектив, нает от близначката на С. Р. С. Тя не е чувала сестра си от две години. Двамата мъже тръгват по следата, която води на запад, към Уайоминг. Колкото повече напредват, толкова по-опасен става теренът. Оказва се, че пръстенът е малка брънка от тъмна верига. Но единственото, което бившият военен полицай иска, е да открие жената. Ако тя е добре, той ще си тръгне. Ако ли не... е, тогава Ричър няма да се спре пред нищо.
— Хубав живот.
— И още как.
— Хареса ли ти къщата?
— Не бих отказал такава.
— Имал е всичко, което човек би могъл да поиска — продължи Ричър. — От гранитни плотове в кухнята до засекретено досие в Пентагона. Всъщност досиетата са три. В едно от които става въпрос за съвместни действия или съжителство с неизвестна жена през последните шест месеца от живота му. Да не забравяме счупения прозорец в дома му, който, изглежда, е работа на правителствени агенти. А това е абсурдно. Но не чак толкова, ако се замисля. Освен това човекът е бил изяден от мечка. Или от пума. Вероятността това да се случи, е много малка. Което ни кара само да гадаем и разпалва въображението ни относно случилото се през последните шест месеца от живота му. И най-вече към самия му край. Възможно е Роуз да бяга сега, защото преди година и половина е разбрала, че не бива да се отнася с доверие към скъпи черни коли, пълни с хора. Затова, за да отговоря на първоначалния въпрос на госпожа Макензи, съм склонен да допусна, че не става въпрос за най-лошия вариант. Най-лошите варианти обикновено са много банални. А аз имам чувството, че този случай е много по-сложен, отколкото изглежда.
— Искаш да кажеш, че Портърфилд не е човекът, за когото си го смятал? — попита Макензи.
— Може да се окаже десет пъти по-лош или по-опасен, отколкото съм подозирал. Няма как да разберем. И това е най-интересното. Защото вероятността да се окаже десет пъти по-добър е също толкова голяма.
— В такъв случай откъде Артър Скорпио ще знае името му? — попита Брамал.
— От Били например. Били е бил съсед на Портърфилд също като онази жена с ягодовия пай. Съседите обсъждат своите познати. Може Скорпио да е искал да научи съседските клюки.
— Но Портърфилд е държал десет бона в кутия за обувки.
— Може да е живял с тези пари, докато е пишел романа си.
Брамал не отговори. Телефонът му иззвъня. Той вдигна, чу кой се обажда и подаде апарата на Ричър.
— Генерал Симпсън. За теб.
Ричър долепи телефона до ухото си. Началникът на „Уест Пойнт“ каза:
— Портърфилд е служил в морската пехота.
28
— Всички данни са засекретени — продължи генералът, — от номера на социалната му осигуровка и други незасекретени данни установихме, че Саймур Портърфилд, който е умрял в Уайоминг миналата година, е бил докторант в престижен университет, постъпил в Корпуса на морската пехота един ден след Единайсети септември. Бил е идеалният войник. От онези, които можеш да сложиш на рекламен плакат. Заминал е за Ирак още с първия контингент. Имал е чин лейтенант и е бил командир на стрелкови взвод. Не е изкарал и един месец. Ранили са го в самото начало. Нямам представа каква точно е била раната. Уволнил се е от армията и се е върнал към цивилния живот. По онова време морската пехота все още можеше да си позволи да осигурява психологическа помощ на войниците, които напускаха корпуса. В записките на психолога, разговарял с него, се казва, че Портърфилд изглеждал щастлив, че ще продължи научната си кариера, и очаквал да получи солидно наследство — както пари в брой, така и недвижими имоти, — което да му позволи да води охолен живот. С други думи, никой не би трябвало да се тревожи за него, най-малко командването на морската пехота. След това изчезнал от радара на Пентагона за много дълго време.
— Докога? — попита Ричър.
— Допреди две години. Някоя служба, законспирирана дълбоко в Пентагона, е започнала да съставя ново досие. Нямаме представа какво. Предполагаме, че са потърсили информация първо в служебното досие на Портърфилд, след което са засекретили и него. Това говори много. Междувременно са започнали още едно ново досие, за Портърфилд и неизвестна жена. Само това знаем за момента. Три досиета, както сам казахте.
— Сандерсън ли е въпросната жена?
— Не знаем. Тази информация остава скрита от нас.
— Ще продължите ли да търсите?
— Да, но дискретно — отвърна началникът на „Уест Пойнт“. — Ще поддържаме връзка.
Линията прекъсна. Ричър върна телефона на Брамал, който го свърза със зарядното.
— Това помага ли ни? — попита Макензи.
— Може да не е тя — отвърна Ричър.
— Да предположим, че е тя.
— Тогава ранен офицер от морската пехота и ранен офицер от пехотата са прекарали шест месеца на едно място. Но зад това може да се крият много неща. Двамата може да се окажат най-ужасните наркомани в историята на света. Или напротив, да се лекуват благодарение на моралната подкрепа, която си оказват. Или дори никога да не са били наркомани. В края на краищата и двамата са били силни личности. Портърфилд е зарязал университета и е постъпил като доброволец в морската пехота. Роуз е завършила военната академия сред първите десет във випуска и е участвала в бойни мисии. Може да са се събрали заедно, за да потърсят мир и покой с някой, който ги разбира.