Дълга тъмна нощ

След като влезе в акаунта си, започна да пише доклад за инцидента, който щеше да изпрати на екипа, поел от нея случая Кейди.

— Какъв беше случаят? — попита Бош. — За убийството питам.

— Случай „без труп“ — обясни тя. — Или поне е такъв до момента. Започна като за изчезнал човек. Попаднах на един тип, който си призна, че го е убил, нарязал е трупа му и е изхвърлил парчетата в контейнера. О… и твърди, че било при защита.

— Естествено, че ще твърди така.

— Контейнерът е бил вдигнат вчера, така че нашите ще отидат на сметището, когато разберат коя кола го е взела и кое е сметището. Това е един от малкото случаи, когато съм доволна, че не го довършвам аз. Двамата, на които се падна тази задача, не изглеждаха никак щастливи.

— И аз имах случай без труп веднъж. Същата работа. Наложи се да ходим на сметището, но вече беше минала цяла седмица. Ние работихме още две. И намерихме труп… само че друг. Това може да стане само в Ел Ей.

— Искаш да кажеш, че сте намерили жертва на убийство, но не търсения от вас труп?

— Да. Този, който ни трябваше, така и не го намерихме. От друга страна, отидохме там по сигнал, така че може и да не се е случило. Онзи, който намерихме, беше по мафиотско дело и в крайна сметка го решихме. Но онези две седмици, които прекарах там… не можах да изчистя смрадта от носа си месеци наред. О, и забрави за дрехите си. Аз изхвърлих всичко.

— Чувала съм, че по сметищата е страшна воня.

Залови се отново за работа, но не минаха и пет минути, когато Бош я прекъсна пак:

— Успя ли да провериш нещо за ГРАСП?

— Всъщност успях — отговори Балард. — Предполага се, че всичко е изтрито от системата, но научих за един професор, който е автор на програмата и е помагал във внедряването й. Надявам се да е запазил данните. Имам среща с него в осем часа, ако те интересува.

— Интересува ме. По пътя натам ще закусим. Аз черпя.

— Няма да имаме време за закуска, ако не напиша доклада.

— Ясно. Млъквам.

Балард се усмихна и отново се зае с доклада. Беше на раздела „Обобщение“ и въвеждаше самоуличаващите изявления на Тилдъс — бяха го прибрали под текущото му име — след като го бяха арестували и той бе осъзнал, че трябва да говори, ако иска да се спаси от обвинение в убийство. Трескавите му уверения, че ставало дума за самоотбрана, бяха загубили убедителността си, когато извиканите в апартамента криминолози бяха разглобили сифона на ваната и бяха намерили там кръв и късчета плът. Тогава Тилдъс беше признал, че е нарязал тялото и го е сложил в чували за смет — доста крайна мярка при самоотбрана.

На Балард й бе мъчно за родителите на Кейди и семейството му. На тях им предстоеше да научат, че синът им е мъртъв, разчленен и изхвърлен на някакво сметище. А разказът на Бош я бе разтревожил. Ставаше критично важно да намерят трупа на Кейди, за да може да се анализират раните, непричинени от разчленяването, и да се съпоставят с подробностите, разказани от Тилдъс. Ако раните по тялото разкажеха различна история, тогава Джейкъб щеше да помогне да бъде уличен убиецът му.