Дълга тъмна нощ

Чу крачките на приближаващия се Прада, върна килима на мястото му, изправи се и бързо намести стола. Успя да го направи миг преди той да влезе.

— Нищо — каза той. — Няма го.

— Сигурен ли сте? Помня, че го използвах в дрешника.

— Сигурен съм, естествено. Погледнах. Можете сама да се уверите, ако желаете.

— Не, ще ви повярвам.

Балард свали ровъра от колана си и натисна бутона двукратно, преди да заговори в него:

— Шест-Адам-четиринайсет, някоя от вас вземала ли ми е фенерчето от апартамента?

Прада възмутено вдигна ръце.

— И не се ли сетихте да ги попитате преди да ме събудите пак?

Балард продължаваше да натиска бутона на ровъра, за да е в режим на предаване.

— Успокойте се, господин Прада. Имате ли нещо против да ви задам един последен въпрос и после се махам от очите ви?

— Казвайте — съгласи се навъсено Прада. — Питайте и изчезвайте.

— Обяснете ми за килима.

— Моля?

Понеже следеше реакцията му, Балард забеляза, че се издаде. Момент на изненада в очите му. Изглежда, точно Прада бе преместил килима.

— Чухте ме. — И повтори: — Питам за килима.

— Ами ето го — отговори Прада с тон, сякаш разговаряше с малоумна.

— Не, това е килимът от дневната. Вижте… по него още има следи от краката на масата. Преместили сте го тук, защото сте се отървали от килима, който е бил на това място. Но къде е той? Защо е трябвало да го изхвърляте?

— Вижте… писна ми! Питайте Джейкъб за килимите му, като се върне, и ще се уверите, че няма нищо нередно.

— Но той няма да се върне. И двамата го знаем. Кажи ми какво се случи, Тайлър…

— Не съм Тайлър. Казвам се…

Внезапно Прада се хвърли през стаята върху Балард с вдигнати ръце, насочени към гърлото й. Но Балард беше подготвена, защото очакваше думите й да го провокират към крайни мерки. Тя се обърна и се завъртя, отстъпи встрани подобно на матадор и вдигна ровъра. Замахна с него, стовари долния му край в гръбнака му и го препъна с крак. Прада падна по лице в ъгъла на стаята. Балард пусна ровъра на пода и извади пистолета си. Стъпи с крак на гърба му и притисна дулото в главата му.

— Само опитай да станеш и ще ти забия куршум в гръбнака. И после никога вече няма да можеш да ходиш.

Усети го как се напряга, но после се отпусна и се предаде.

— Добро момче — каза тя.

Докато му слагаше белезниците и му четеше правата, чу вратата на асансьора да се отваря и Ерера и Дайсън да тичат към тях по коридора.

— Вдигнете го и го сложете да седне — нареди Балард. — Аз ще се обадя на „Убийства“.

Двете жени се наведоха и сграбчиха Прада за ръцете.

— Щеше да ме убие — изпъшка Прада. — Искаше да ми заграби бизнеса и всичко, за което съм се трудил. Сбихме се. Той падна и си удари главата. Изобщо не съм искал да умира.