Боговете на вината

След това прочетох протоколите от процеса срещу Мойя преди седем години. Първо прегледах показанията на полицай от Лос Анджелис, а после и част от показанията на агента на Агенцията за борба с наркотиците Джеймс Марко. Лосанджелиското ченге свидетелстваше за ареста на Мойя и намирането на скрития под матрака пистолет. А Марко отговаряше на въпроси за анализа и проследяването на откритото оръжие. Това бяха ключови показания, защото свързваха пистолета с Мойя чрез покупка в Ногалес, Аризона.

Когато излязохме от планината и навлязохме в Мохаве, вече се бях уморил от четене и казах на Ърл да ме събуди, когато стигнем. Опънах се на задната седалка и затворих очи. След среднощния разговор със Слай Фългони старши бях спал неспокойно и имах нужда да си наваксам със съня. От опит знаех, че посещението в затвор може да е изтощително. Всъщност си е направо изпитание, което натоварва всички сетива. Затворнически звуци и миризми, сивата стомана изглежда още по-мрачна на фона на ярките оранжеви униформи на задържаните, смесицата от отчаяние и заплаха по лицата на мъжете, на които ходя на свиждане — не е място, на което бих прекарал доброволно и една минута. Винаги ми се е струвало, че през цялото време вътре съм със затаен дъх.

Въпреки че седалката беше неудобна, успях да дремна половин час. Ърл ме събуди, когато наближихме затвора. Погледнах си телефона и установих, че въпреки натовареното движение сме стигнали бързо. Беше едва десет — часът, в който започват посещенията на адвокатите при техните клиенти.

— Шефе, ако нямаш нищо против, ще те изчакам отвън — каза Ърл.

Усмихнах му се в огледалото за обратно виждане.

— Нямам нищо против, Ърл. Де да можех и аз да остана при теб.

Подадох му телефона си. Нямаше да ме пуснат вътре с него, което беше иронично, защото повечето затворници имаха достъп до мобилни телефони.

— Ако се обадят Сиско, Лорна или Бълокс, вдигни и им кажи, че съм вътре. Всички други да оставят съобщение на гласовата поща.

— Ясно.

Остави ме пред главния вход за посетители.

Процедурата по допуска ми до свиждане с Фългони и Мойя мина гладко. Трябваше да им покажа шофьорската си книжка и картата си от калифорнийската адвокатска колегия, след това да подпиша декларация, че съм адвокат, и друга, че не внасям наркотици или друга нелегална контрабанда в сградата. Свалиха ми колана и обувките и ме накараха да мина през магнитометър. Оставиха ме в стаята за срещи на адвокати и клиенти и ми дадоха електронна аларма, която да закача на колана си. Ако клиентът ми ме нападнеше физически, трябваше да сваля устройството с размери на пейджър от колана си и алармата щеше сама да се задейства и да повика надзирателите. Разбира се, за да го направя, би трябвало да съм жив, но тази подробност не бе спомената. Правеха всичко това заради последните съдебни разпореждания, които забраняваха на надзирателите да присъстват на срещите между адвокати и клиенти в затвора.