Боговете на вината
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Мики Холър #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-458-1
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боговете на вината». Краткое содержание книги:
— Не знаеш какво говориш, Холър.
— Не, много добре знам какво говоря. Призовката по някакъв начин е убила Глория. И двамата сте го знаели и сте решили да не шумите за това, да се покриете, докато някой нещастен кретен не го отнесе.
— Много грешиш.
— Нима? Не мисля. Защо прати призовки тази седмица? На мен, Марко и фалшивата до Кендъл Робъртс? Защо сега?
— Защото жалбата е подадена преди почти половин година. Трябваше да направим нещо, или тя щеше да бъде отхвърлена. Нямам нищо общо с Глория Дейтън или…
— Не ми говори глупости! И знаеш ли какво, Слай? Ти и синът ти не сте по-добри от Марко и Ланкфорд.
Фългони стана.
— Първо, не знам кой е Ланкфорд. И второ, приключихме. И можеш да забравиш за Мойя. Той е наш, не твой. Няма да се видиш с него.
Обърна се и тръгна към вратата.
— Седни, Слай, не сме свършили — казах на гърба му. — Ако излезеш от тази стая, щатската адвокатска колегия ще подгони теб и сина ти. Ти вече не си адвокат, Слай. Направил си си фабрика за жалби тук и захранваш с работа детето си, което седи в кантората с тениска на „Доджърс“ и няма представа какво е да си адвокат. Колегията ще го разкъса и ще го изхвърли на боклука. Искаш ли това да му се случи? Заради теб? Кого ще захранваш с работа, след като Младши излезе от бизнеса?
Фългони се обърна и ритна вратата с пета, за да даде знак на надзирателя.
— Какво избираш, Слай? — попитах аз.
Надзирателят отвори вратата. Фългони хвърли поглед към мен, поколеба се и след това каза, че му трябват още пет минути. Вратата се затвори и Фългони се обърна към мен.
— Вчера си заплашил сина ми, но не мислех, че ти стиска да заплашиш и мен.
— Това не е заплаха, Слай. Ще ви съсипя и двамата.
— Ти си задник, Холър.
Кимнах.
— Да, задник съм. Особено когато имам невинен човек, обвинен в убийство.
Той нямаше какво да отговори на това.
— Сядай на стола — наредих му аз. — За да ми кажеш какво да правя с Хектор Мойя.
27.
Между разговорите с Фългони и Мойя чаках двайсет и пет минути, през които чух още два разтърсващи гърмежа от преминаването на свръхзвуковата граница. Когато вратата най-накрая се отвори, Мойя пристъпи вътре бавно и спокойно, вперил очи в мен. Движеше се с грация и лекота, които бяха в пълен разрез с положението му, дори можеха да заблудят, че двамата мъже зад него са лична прислуга, а не надзиратели в затвор. Оранжевият му гащеризон светеше и беше прясно изгладен, за разлика от този на Фългони, който бе избелял от хилядите пранета и опърпан по крачолите и ръкавите.
Мойя бе по-висок и по-мускулест, отколкото бях очаквал. И по-млад. Не можех да му дам повече от трийсет и пет. Имаше широки рамене и тясна талия. Ръкавите на гащеризона му бяха опънати по бицепсите му. Дадох си сметка, че въпреки че имах нещо общо с делото му преди осем години, никога не го бях виждал лично, нито на снимка във вестника или в репортаж по телевизията. Бях си изградил образ на базата на въображението. Представях си го дребен и набит, зъл и жесток човек, който е получил каквото заслужава. Не очаквах да видя този екземпляр, който сега стоеше срещу мен. И това бе притеснително, защото за разлика от Фългони китките и глезените на Мойя не бяха вързани с верига. Той беше свободен точно като мен.
Той веднага схвана тревогата ми и се опита да ме успокои, преди да седне.
— Аз съм много по-отдавна тук от Силвестри — каза той. — Имат ми доверие и не ме оковават като животно.
Говореше със силен акцент, но всичко му се разбираше. Кимнах предпазливо, защото не знаех дали обяснението му не съдържа някаква заплаха.
— Защо не седнеш — подканих го.
Мойя дръпна стола и седна. Кръстоса крака и хвана ръцете си в скута. Изглеждаше съвсем спокоен, все едно бяхме в адвокатска кантора, а не в затвор.
— Знаеш ли — започна той, — преди половин година имах намерение да те убия по много мъчителен начин. Когато Силвестри ми разказа за ролята ти в моето дело, много се ядосах. Бях разстроен и те исках мъртъв, господин Холър. Глори Дейс също.