Черният списък
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0016-
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:
Марина ни очакваше в пълна бойна готовност, облечена с небесносиня найлонова престилка, бодра и съсредоточена. Всеки път, когато се вглеждах в нейното хубавичко луничаво личице и в ярките й, постоянно готови за усмивка устни, аз с недоумение си мислех защо ли на никого от нашите момчета не бе хрумнало да се ожени за нея. Тя можеше да бъде идеална съпруга на милиционер: търпелива, дисциплинирана, делова, Маринка никога не хленчеше и не се оплакваше от живота. Дори в деня, когато дойде на „Петровка“ и ни разказа, че постоянно я рекетират, заплашват и настояват да освободи апартамента, тя не престана да се смее и много картинно изигра всички свои разговори с въоръжените мутри. Ние защитихме апартамента й и оттогава младата жена се смяташе задължена да работи за нас безплатно, макар понякога това да й отнемаше много време.
Тя ме настани в ярко осветената стая с въртящ се фотьойл пред голямо огледало, а Игор изгони в съседната.
— Върви, зайко, почакай там, пусни си видеото, погледай нещо. Давай тука паспорта и чупка — няма да ме надзираваш!
Нашата Марина на никого не разрешаваше да наблюдава работата й. Дори обръщаше с гръб към огледалото човека, седнал във фотьойла.
— Да не би да си пазиш професионалните тайни по този начин? — бях я питал много пъти.
— Не е там работата. Ако наблюдаваш целия процес, няма да можеш да оцениш резултата. Просто няма да го забележиш.
Беше права. Когато след час и нещо ме обърна с лице към огледалото, аз отново преживях вече познатия, но не по-малко радостен и възторжен миг на непознаването. Отсреща ме гледаше абсолютно непознат мъж. Той имаше тъмнокестенява коса, а благодарение на умелото подстригване формата на главата му с нищо не напомняше формата на Стасовата глава. Нещо повече — тя се бе изхитрила да ме подстриже така, че косата ми изглеждаше права и гладка, а не къдрава, каквато я знаех през целия си съзнателен живот. Над горната ми устна се мъдреха възрижави мустаци, с един тон по-светли от косата, и то с такава форма, че ме променяха до неузнаваемост. Веднъж Маринка ми бе изнесла цяла лекция на тема мустаци.
— Уверявам те, Владик, формата на мустаците отговаря на характера, на типажа. Хората невинаги разбират това, тъй че се лъжат по мустаците като по табелка. Например от старото кино си спомняме, че тънката ивичка над устните с белег на шпионина или донжуана. Мустаци с дълги, увиснали краища — председател на колхоз или украинец от Запорожието. Равни и гъсти — положителен секретар на районен комитет. А ако са равни и гъсти, но въздълги, те са запазената марка на влюбения в живота оптимист, който обича чашката и жените, не е особено умен, но има самочувствие. Правоъгълни мустачки — комичен персонаж. Засукани нагоре — офицер от царската армия или храбър казак. Тези образи са се загнездили в главите ни от ранно детство, живеят в подсъзнанието ни и неволно ни диктуват как да възприемаме хората, които външно приличат на един или друг типаж.
Изпод ръцете на Марина аз излязох като нов руснак — нагъл, самоуверен и богат. В реалния живот не притежавах нито една от тези характерни черти, но умеех се преструвам. Маришка извая тази муцуна, като гледаше снимката в паспорта, който Игорьок бе успял да намери за мен.
Оставаше да проверим ефекта върху Игор.
— Зайко, можеш да влезеш! — весело извика моята визажистка.
Физиономията му ни каза всичко. Все пак неслучайно наричаме нашата Маруся вълшебница. Тя извади от своите скринове перука, която абсолютно точно възпроизвеждаше моята истинска прическа, отлепи мустаците ми и аз отново се превърнах в обикновения и мил на сърцето ми Стасов. Известно време ми предстоеше да си бъда аз, а по-късно, ако трябва, рязко ще се превърна нагъл и богат тип.
Вече в антрето, се наведох и мляснах Марина по бузката.
— Благодаря ти, Маняша, господ здраве да ти дава… и един хубав съпруг.
В отговор тя звънливо се разсмя. Често ли ви се случва да видите жени, способни да избухват във весел смях в пет часа сутринта, след като цяла нощ не са спали, и то не за собствено удоволствие, а за да работят безплатно за филанкишията? Аз лично не съм срещал такива. Освен Марина, разбира се.