Законът за трите отрицания
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #24
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1009-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Законът за трите отрицания». Краткое содержание книги:
Хляба, хляба… Да, гладен е. И работата е до гуша, все не може да открадне време за обяд.
Селуянов решително вдигна слушалката и набра номера на телефона в Болотники. Каменская не вдигна веднага, едва след деветото или десетото позвъняване.
— Да не те събудих? — Николай се опитваше да звучи бодро и делово, убеждавайки самия себе си, че има право да се обажда на Настя, нали не заради личния си интерес я „впряга“ в своята каруца, не от корист, а по волята на съдбата, която му е изпратила такова заплетено убийство.
— Луд ли си! — възмути се Настя. — Като едно почтено момиче аз ставам сутрин в осем часа.
— Да бе, знам ги аз тези почтени момичета — пресече я той. — А защо толкова дълго не вдигаше?
— Ами защото, между другото, не съм ти реактивен двигател. Едва пълзя, а сега за тренировка ходя из къщата без бастун, това става още по-бавно.
— Добре, извинявай. — Коля смутено изсумтя в слушалката, за да проличи, че се чувства виновен. — Слушай, сестро, ти имаш добра памет, ще ми подскажеш ли без справки какъв е бил някой си Костя в живота на Аничкова?
— Защо, експертите изпратиха ли заключението? — оживи се тя.
— Аха — потвърди Селуянов. — Та какво ще кажеш за този Костя?
— Костя е фризьорът, който на всеки месец-месец и половина е подстригвал Аничкова. Нали ти казах.
— Е, де, Аска, да не съм компютър? — жално захленчи той. — Казала си ми, но съм забравял. Цяла седмица мина оттогава. Знаеш ли колко случаи ми висят на главата? А ти имаш само убийството на Аничкова. Е, кой трябва да си спомня по-добре, ти или аз?
— Първо, освен твоята Аничкова, аз се занимавам с още едно убийство, не само ти си такъв умник. И второ, за какво ти направих аналитичната таблица, а?
— За да си правя справки по нея — въздъхна Коля.
— Е, и? Какъв е проблемът? Отвори я и виж.
— Абе не мога — и толкоз! От твоите таблици мозъкът ми получава гърчове! Хайде, Аска, не ставай заядлива, нека те попитам набързо за това-онова, ти ще ми отговориш и ще се разделим като приятели.
— Добре — въздъхна тя, — дяволите те взели. Само почакай да си взема записките, че и моята памет, да ти кажа, не е идеална.
Селуянов не чу характерното потропване и разбра, че Каменская е оставила слушалката на нещо меко. Сигурно на дивана, със замечтана усмивка предположи Коля. Там в хола има едно такова диванче, срещу камината, мекичко, уютничко, просто приказно. Мечтата на морния детектив. Каменская му бе казала, че спи на него, защото я е страх да се качва на втория етаж, където е спалнята. Много стръмна и тясна е стълбата дотам. Сигурно на същото това диванче ще седи сега, докато разговаря с него. Ех, да можеше и той да се просне на меките възглавнички, да се завие с одеялцето и да се отпусне поне за два часа…
Гласът на Настя го изтръгна от сладките му копнежи:
— Давай. Готова съм.
Той тръсна глава, за да отпъди карамелените видения, и придърпа бележника.
— Значи така. Надежда Семьоновна.
— Фурманова, сеанси всяка седмица, всичко единайсет, сега излиза, че са проведени дванайсет. По-нататък.
— Костя… а, вече те питах за него. Сега Лида, без бащино име.
— Лидия Страшко, приятелка, рожден ден на 28 март. Живее близо до фитнес залата, където е спортувала Аничкова, и покойната почти винаги след тренировка се е виждала с нея.
— Ъхъ. — Селуянов си отбеляза това в бележника. — Сега идва някой си Михаил Некрасов.
— Има такъв. Ходил е при нея само два пъти: веднъж преди пети-шести септември, още в края на август, втория път в средата на септември. Излиза, че е ходил три пъти, после е зарязал сеансите. Или си е решил проблемите. Друг?
— Някаква Кабалкина, Любов, от фирма „Планета“. Да знаеш случайно каква е тази фирма? С какво се занимава?
Каменская не отговори.
— Ей, ало, сестро! — Селуянов духна в слушалката. — Да не затвори случайно? Чуваш ли ме?
— Чувам, Коля, чувам. Не знам с какво се занимава фирма „Планета“, но Кабалкина никъде я няма в бележника. Името й нито веднъж не се е мяркало. А фирмата — да.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно. Има бележка за посещение в „Планета“ в средата на август, там е посочен адресът, как се стиха до него и телефонни номера. И през септември при Аничкова са започнали да ходят две дами от тази фирма, а през октомври се е появила още една. Но сред тези трите не е имало никаква Кабалкина.