Законът за трите отрицания

— А заповедите какво са според теб, някаква глупост ли? — обиди се той.

— Не, не са глупост, разбира се, но аз мислех… Впрочем няма значение. Продължавай.

— Не, още е рано да продължавам, трябва да се спрем на този закон, още повече че става дума за твоя началник. Всеки човек, с когото си имаш работа, в известен смисъл става твой учител. Включително началникът ти, дори ти да не го обичаш. Но ситуацията, която се е създала помежду ви, днес те е накарала да се замислиш за нещо, да го разбереш. На някои неща вече си се научила и ще се научиш на още благодарение на него. Разбираш ли за какво говоря?

— Разбирам — тихо отвърна тя.

— Трябва да се научиш да го уважаваш. Да се отнасяш към него с благодарност дори само заради това, че днес мислиш за проблемите си и се опитваш да ги решиш. А със сигурност има още много поводи да го уважаваш. Има, нали, прав ли съм?

— Има — съгласи се тя.

Разбира се, че има. Колкото и омразен да й е Афоня, той е добър професионалист.

— Значи твоят урок по този космически закон е да се научиш да виждаш у всеки човек свой учител и да го почиташ. И последното за днес. Но първо един въпрос.

— Питай.

— Кога тази година се раззелениха дърветата?

— Какво?!

На Настя й се стори, че не е чула добре. Какво общо имат дърветата? И какво значение има кога са се раззеленили? Да не би той да проверява нейната наблюдателност? И каква е връзката с космическите закони?

— Паша, аз не разбирам… Каква е връзката?

— Ами най-проста. Ще отговориш ли на въпроса ми?

— Не, не си спомням точно. Сигурно в края на май, както обикновено.

— Тази година, Настюша, в края на април всички дървета бяха потънали в сочна зеленина. Не само тук-там, а изцяло покрити с гъста шума. Лятото настъпи с един месец по-рано от обикновено. Природата ни подари цял допълнителен летен месец. А ти дори не си забелязала.

— Не съм — разкаяно си призна Настя. — И какво следва от това?

— От това следва, че трябва да бъдем благодарни за всичко, което ни заобикаля и се случва с нас. И за това, че имахме още един летен месец. И за това, че си счупила крака си, защото благодарение на този инцидент започна да се ровиш в себе си. И за това, че вчера захладня, защото иначе днес нямаше да дойда и нямаше да си поговорим. И за това, че твоите родители са се срещнали и в резултат си се появила ти. За всичко, разбираш ли? Не е толкова лесно, колкото си мислиш, особено при твоята работа. Сега ти се струва, че говоря глупости, но я се опитай да бъдеш благодарна за това, което става, когато видиш убит човек. И не само убития човек, но и неговите смазани от мъка близки. И отвратителния, жесток, понякога мъртвопиян убиец. Как може да се благодари на съдбата, задето допуска такива неща?

— Да, Паша, за такива неща май не може да има благодарност.

— Може — убедено отвърна той. — Твоята задача е да се научиш да намираш повод за благодарност във всичко без изключение. Това е трудно, може да минат дори не месеци, а години, докато търсиш такъв повод. Но трябва да се научиш.