Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Но не по-малко озадачаващо е и случилото се в самия Плодороден полумесец: и четирите най-ранни плодни култури имат диви аналози, срещащи се в зони, доста отдалечени от източното Средиземноморие, където за първи път са били култивирани: маслината, лозата и смокинята са виреели доста по̀ на запад в днешна Италия, Испания и Северозападна Африка, а финиковата палма — в цяла Северна Африка и Арабския полуостров. Тези четирите очевидно са били и най-лесни за култивиране от всички диви плодни растения. Защо тогава хората извън Плодородния полумесец не са успели да ги култивират и са започнали да ги отглеждат едва след като са ги получили „наготово“ от Източното Средиземноморие?

Други и още по-озадачаващи примери касаят дивите видове, които не са били култивирани в ареали, където производството на храни не е възникнало спонтанно, въпреки че въпросните видове са имали близки родственици, култивирани навсякъде другаде. Например маслиненото дърво Olea europea е било култивирано в източното Средиземноморие. Добре, но има още поне 40 вида оливи в тропическа и Южна Африка, Южна Азия и Южна Австралия, някои от които тясно свързани с тази Olea europea, а никоя от тях не е била култивирана. По същия начин, ако един вид дива ябълка и един вид дива лоза са били култивирани в Евразия, то с много от техните родственици в Северна Америка това никога не се е случило — някои от тях бяха хибридизирани едва през модерната епоха с техни евразийски аналози. Защо коренните американци сами не са култивирали тези очевидно полезни ябълки и лози?

Можем да продължаваме до безкрайност с подобни примери. Но това крие и една коварна уловка: всъщност създаването на земеделски култури не се свежда само до това — ловците-събирачи да култивират едно отделно растение, а във всяко друго отношение да останат верни на своя номадски бит. Да си представим, че тези северноамерикански диви ябълки действително се бяха превърнали в страхотна земеделска култура. За целта е било достатъчно някогашните северноамериканци да уседнат и да ги култивират. Само че тези индианци не са били склонни да се откажат от номадския си бит и да заживеят в села (което би означавало, че могат веднага да започнат да си правят и ябълкови градини) просто защото не са разполагали с достатъчно други диви растения и животни, подходящи за култивация, което пък би могло да оправдае и промяната им в начина на живот.