Ничия земя [bg]

Подминаха мястото, на което бе открита четвъртата жертва, Джули Уотсън, компютърен програмист. Микробусът като че ли намали. Пулър се надяваше той да спре и шофьорът да слезе. Тогава щеше да проведе импровизиран разпит на непознатия, насочил своя М11 в лицето му.

Това обаче не се случи. Микробусът продължи. Пулър също. Излязоха на голям булевард. Пулър извади фотоапарата и направи няколко снимки на задната част на микробуса. После завиха по друг булевард.

Наближаваше пет сутринта и улиците се изпълваха с ранобудни шофьори. Наблизо имаше военни бази и съоръжения, в които се работеше на смени, но сутрешната смяна бе най-многобройна.

Микробусът ускори и излезе на детелината, която водеше към междущатската магистрала 64 в източна посока. Пулър изостана, защото трафикът се усили. Все още бе тъмно и той не виждаше нищо пред себе си освен примигващи червени стопове. Преброи няколко автомобила и фиксира погледа си върху онези стопове, които смяташе, че принадлежат на микробуса.

Не след дълго навлезе в тунела на Хемптън Роуд. Беше осветен, което му позволи да види микробуса далече пред себе си. Когато излезе от тунела и лампите над главата му изчезнаха, отново не можеше да види нищо освен стопове. Пред него имаше един бял микробус… и още един. Но отстрани и на двата бяха изписани реклами. Единият принадлежеше на водопроводчик, а другият на електротехник.

Пулър погледна право пред себе си. Наблизо имаше няколко изхода и шофьорът на микробуса можеше да поеме по който и да било от тях или да продължи напред. Пулър реши да остане на магистралата.

Измина много километри и движението стана още по-натоварено, тъй като на магистралата излизаха нови и нови автомобили. Накрая се отказа и потегли по най-близкия изход. Направи обратен завой и тръгна на запад. Върна се в хотела, в който бе отседнал и миналия път, и си взе стая. Извади фотоапарата и прегледа снимките. Увеличи кадрите, на които бе уловил микробуса. Номерът бе от Западна Вирджиния. Ако бе останал в ОКР, нямаше да има проблем да провери собственика.

Дали току-що не бе изпуснал невероятна възможност? Дали шофьорът на микробуса не бе убиецът отпреди трийсет години, който бе решил да обиколи местопрестъпленията?

Пулър обмисляше следващия си ход, когато телефонът му иззвъня.

Погледна часовника си. Ранно обаждане. Той не обичаше ранните обаждания. Те обикновено носеха лоши новини, а напоследък му бе дошло до гуша от такива.

— Да?

Обаждаше се неговата приятелка Шайрин Кърк, адвокатката.

— Пулър, боя се, че имам лоши новини.

— За какво?

— Не за какво, а за кого.

— Тогава за кого? — отвърна рязко той, тъй като нервите му бяха опънати до скъсване.