Танцът на Невестулката [bg]

Реших да се наспя на следващата сутрин, като си позволих лукса да не си навивам будилника. Но бях напълно буден още в седем часа. Бях сънувал Патси Хамптън, а също и Кристин — различни съвсем живи сцени с всяка от тях, от онези трескави сънища, след които човек се събужда по-уморен, отколкото е бил, когато си е легнал. Казах по една молитва и за двете и се измъкнах от леглото. Бяхме пипнали Невестулката. Сега трябваше да изкопча истината от него.

Навлякох един доста износен бял сатенен халат. Мохамед Али го е носил на тренировъчния си лагер в Манила преди мача с Джо Фрейзър. Сампсън ми бе подарил халата за четирийсетия ми рожден ден. Той оценяваше факта, че докато повечето хора биха се отнесли с халата като с някаква свещена вещ за показ в дома си, аз редовно го носех на закуска.

Обичам този стар халат, което е необичайно за мен, защото обикновено не си падам по спомени и сувенири. Може би това се дължи отчасти на факта, че много хора ми казват, че физически приличам на Мохамед Али. Може би съм малко по-привлекателен от него, но той определено е по-добрият от нас.

Когато слязох в кухнята, Нана и децата седяха на масата и гледаха малкия портативен телевизор, който стоеше там, но рядко се включваше. Нана предпочита да чете или да бъбри и разбира се, да готви.

— Али — вдигна глава и ми се усмихна Джени, но после веднага насочи поглед към телевизора. — Трябва да видиш това, татко.

Нана измърмори над чашата си с чай.

— Твоят британски убиец заема целите новини тази сутрин. И по телевизията, и във вестниците. „Дипломатически имунитет може да попречи на разследването на заподозрян от британското посолство“, „Шпионин, свързан с убийството на детектив от полицията“. Вече интервюираха разни хора на „Юниън Стейшън“ и Пенсилвания Авеню. Всички са ужасно вбесени заради този скандал с дипломатическия имунитет, както го наричат. Направо е ужасно.