Сентръл Парк [bg]

Автор: Мюссо Гийом
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-152-541-6
Переводчик: Георги Цанков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сентръл Парк [bg]». Краткое содержание книги:

Очаква ни поредната среща с големия съвременен френски писател Гийом Мюсо, роден през 1974 г. в Антиб. Творбите му са преведени на повече от 36 езика в общ тираж над 18 милиона екземпляра. След небивалия успех, както по света, така и у нас, на романите „И след това“, „Ще бъдеш ли тук?“, „Защото те обичам“, „Хартиеното момиче“ и „Повикът на ангела“, идва ред на психологическия трилър „Сентръл Парк“. Ню Йорк, осем часа̀ сутринта. Младата парижка полицайка Алис и американският джазов пианист Габриел се събуждат, оковани с белезници един за друг, на пейка в най-дивата част на Сентръл Парк. Не се познават и нямат никакъв спомен какво се е случило. Алис е обсебена от преследването на серийния убиец Вон, който й е причинил страшна лична трагедия. Но предната вечер тя е пийнала с приятелки по „Шан-з-Елизе“, а Габриел е свирил в клуб в Дъблин. Невъзможно? И все пак, чудесата се случват… Изумлението отстъпва място на въпросите. Как са се озовали в подобна ситуация? Откъде е кръвта по блузата на Алис? Защо в пистолета и липсва един куршум? За да разберат какво се случва с тях и да възстановят хода на живота си, Алис и Габриел трябва да обединят сили и запретвайки ръкави да разплетат мистерията. Ще промени ли завинаги живота им истината, която ще открият?

Перейти на страницу:

Нямаше късмет.

Затвори без да оставя съобщение, но се сети друго. Бръкна в чантата, оставена в краката й и намери ножа, който открадна в кафенето на Бауъри. Острието не беше предназначено да разрязва стекове, но върхът беше достатъчно остър, за да може да се използва. Тя го скри в десния си ръкав точно когато Габриел се върна в колата.

— Освободих пътя, можем да потегляме! — рече той доволно.

Болница „Себаго Котидж“

Охранявана зона

„Моля, намалете скоростта“

Ярко осветена, дървената къщурка на пропусквателния пункт се виждаше отдалече. Сиянието от лампите фосфоресцираше в нощта, сякаш летяща чиния беше кацнала посред боровинковите поля на Нова Англия. Шелбито премина рампата, която водеше към поста, но когато стигнаха пред кабината, Алис и Габриел установиха, че тя беше празна.

Габриел спря пред металическата бариера и свали стъклото на прозореца.

— Хей! Ало! Има ли някой? — извика той, за да преодолее буботенето на бурята.

Излезе от колата и тръгна към помещението. Вратата беше оставена отворена и се тресеше от вятъра. Той промуши глава в отвора и реши да влезе. Нямаше пазачи. Разгледа стената с мониторите на охранителните камери, но електронното табло се подхранваше от безкрайна поредица от бутони и щепсели. Той задейства онзи, който вдигаше бариерата и се върна при Алис в автомобила.

— Това отсъствие на пазачи не е добър знак — каза Габриел и отново подкара колата. — Вероятно вътре се е случило нещо.

Мъжът увеличи скоростта и запали нова цигара. Ръцете му леко трепереха. Шелбито се понесе по алея, заобиколена от борове и излезе на широк, застлан с чакъл площад, който служеше за паркинг на болницата.

Издигнато на брега на езерото, зданието беше колкото оригинално, толкова и впечатляващо. Под поройния дъжд се открояваше на фона на тъмните облаци фасадата му с готически прозорци. Централната сграда от жълточервени тухли беше запазила старинния си вид, но от двете й страни се издигаха две огромни модерни кули с прозрачни, леко синкави туловища и с геометрични покриви с пречупени ъгли. Внушителен стъклен мост свързваше трите структури, хармонично висящо съоръжение между постройките от миналото и от бъдещето. Пред основния вход, фиксирано върху алуминиева поставка, електронно табло с течни кристали даваше информация в реално време.

Здравейте, днес е Вторник, 15 октомври 2013 г.

23:57 ч.

Време за посещения: 10–18 ч.

Паркинги за посетители: П-1, П-2

Паркинг за персонала: П-3

Шелбито намали ход. Алис плъзна надолу ножа, който беше скрила в ръкава си и стисна с все сила дръжката му. Сега или никога.

Усещаше биенето на сърцето си. Прилив на адреналин я накара да потръпне. В главата й се бореха противоречиви усещания. Страх, агресия и най-вече болка. Не, нямаше да се задоволи да арестува Вон. Щеше да го убие. Единственото радикално решение, за да освободи света от това дяволско изчадие. Единственото възможно изкупление, за да отмъсти за смъртта на Пол и на сина си. Бучка затисна гърлото й. Сълзи, които не можеше да сдържи, потекоха по страните й.

Сега или никога.

Вложи цялата си сила и удари Габриел с ножа, като заби острието в гръдната област. Усети, че мускулът на рамото му се къса. Изненадан, той изви от болка и пусна волана. Колата излезе от чакъления път и се блъсна в стената. От удара гумата се спука и Шелбито спря. Алис използва объркването, за да грабне глока, който Габриел беше мушнал в колана си.

— Не мърдай! — извика Алис и насочи оръжието срещу него.

Тя изскочи от колата, провери затвора на пистолета, вдигна предпазителя и сключи ръце около дръжката — изпъна ги, готова да стреля.

— Излез от колата!

Габриел се наведе, за да се предпази, но остана в шелбито. Дъждът валеше толкова силно, че Алис не успя да види какво той се готви да направи.

— Излез веднага! — повтори тя. — Да ти виждам ръцете!

Най-после вратата се отвори бавно и Габриел извади крака си навън. Беше извадил ножа от рамото си и кръвта се стичаше по пуловера му.

— Свърши се, Вон.

Въпреки дъжда и тъмнината очите на Габриел, ясни и блестящи, пробиваха мрачината.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?