Защото те обичам [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-002-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Защото те обичам [bg]». Краткое содержание книги:
Иви изобщо не помръдва, но Конър чува дишането й.
— С право постъпваш така: това е начин да надмогнеш грубостите на живота. Дълго време и аз се държах като теб, Иви: нямах доверие в никого.
Момичето усеща върху себе си погледа му и затваря очи.
— Но въпросите не могат да се решат чрез оставане в изолация и самота.
Конър пристъпва към прозореца. Той продължава да говори, а погледът му се губи надалеч, там, където е морската база „Норт Коув“, дала великолепен подслон на петдесетина кораба, чиито светлини озаряват нощта.
— В моята професия обикновено се въздържам от обещания — обяснява й той искрено. — Човек не може да бъде сигурен, когато навлиза в сферата на емоциите и на интимните страхове. Никога не мога да гарантирам на свой пациент, дошъл за консултация, че непременно ще се чувства по-добре.
В този момент вратата се отваря и влиза медицинска сестра:
— Търсят ви по телефона, доктор Маккой. Изглежда е спешно.
Конър се обръща към девойката. Все така със затворени очи, тя диша равномерно и като че ли спи. Докторът завършва своето странно верую:
— Мога обаче да ти обещая друго: ще направя всичко, на което съм способен, за да ти помогна. Но за да има шанс да успея, трябва да ми имаш доверие.
Наведен над леглото, вместо да каже довиждане, Конър й казва шепнешком:
— Без доверие не мога да направя нищо.
7:00 часа Конър и Марк
Докторът взема слушалката, която телефонистката му подава.
Чува се познат женски глас:
— Аз съм, Никол.
— Мислех да ти се обадя… — започва Конър.
Тя не обръща внимание на думите му:
— Трябва да ми помогнеш; свързано е с Марк.
— Той завърна ли се?
— Да, но…
Гласът на Никол секва.
— Той е живял на улицата, представяш ли си? През цялото време е бил с клошарите. И никак не е добре, трябва нещо да се направи. Отслабнал е и диша трудно.
— Успокой се! — препоръчва й Конър. — Обясни ми всичко подробно!
С накъсан от ридания глас Никол му разказва как Марк я е спасил от нападение и как е склонил да прекара нощта в дома й. Макар и ранен, искал да си тръгне призори с кучето си. Безсилна да го възпре, Никол го гледала как се отдалечавал в студа и с ужас си мислела, че може за втори път да изгуби мъжа, когото обича. Дълго време останала неподвижна на тротоара, докато най-сетне забелязала, че лабрадорът с лай се връща към нея. Тя тръгнала по дирите му и те я отвели през две улици по-надолу.
Марк не бил отишъл твърде далеч. Проснат върху снега, той бил в безсъзнание, докато кучето лаело.
— Ако не се направим нещо, той ще умре — добавя Никол.
— Остани с него! — настоява Конър. — Ще изпратя линейка възможно най-бързо.
Коледната нощ е към края си.
Въпреки студа, Конър стои на входното стълбище на клиниката и чака завръщането на линейката. Зад него се извисяват кулите от стъкло и гранит на Финансовия център. Духа студен утринен вятър. За да се постопли, докторът крачи насам-натам по крайбрежната алея.
Той прекара една необичайна нощ, по време на която му се наложи да се срещне с три измъчени същества.
Алисън,
Иви
и Марк.
И тримата бяха на ръба на пропастта, но все още бяха живи.
Тази сутрин той се чувства смазан от тежката отговорност.
Дали ще е в състояние да им помогне?
И как?
Стои замислен, запалва цигара, гледа полицаите, които патрулират на пристанището. Вятърът духа силно и гони облаците на запад. Денят обещава да бъде хубав. Конър вдига глава. На фона на син къс небе прелита самолет, оставяйки дълга бяла следа след себе си.
И в този миг му хрумва нещо.
30. Отвори очи
Лесно е да се живее със затворени очи.