![Защото те обичам [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/1/zashchoto-te-obicham-bg-download.jpg)
Защото те обичам [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-002-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Защото те обичам [bg]». Краткое содержание книги:
Потънал в своите мисли, Конър се готви да запали цигара, но в този момент телефонът отново иззвънява. Изненадан от второто нощно обаждане, той бърза да отговори, за да не се събуди Алисън.
— Доктор Конър Маккой?
— Да, аз съм.
— Обаждаме се от полицията…
Обвинявам ви за убийството на двама души в Чикаго през 1989 г.
— … лейтенант Дейв Донован от 14-ти район…
Обвинявам ви, че сте подслонил убийца във вашия дом…
— … извинявайте, че ви безпокоя посред нощ, докторе!
— С какво мога да ви бъда полезен, г-н лейтенант?
— Двама наши служители задържаха непълнолетно момиче, прислонило се във входа на жилищна сграда в Гринич Вилидж. Казва, че майка й е умряла и няма никакви близки в Ню Йорк.
— Иви Харпър ли?
— Точно така се представи. Твърди, че е ваша пациентка.
— Да… така е! — излъга го Конър. — Как е тя?
— Беше в хипотермия, но сега се възстановява. Според регламента би трябвало да се свържа със социалните служби, но предпочетох най-напред да се обадя на вас.
— Идвам! — обещава докторът и затваря телефона.
Вече успокоен, Конър чувства някаква еуфория при мисълта, че ще види Иви. Дали наистина през тази нощ всичко може да се случи?
— Внимавай… Джеръми! Внимавай!
Конър се обръща рязко към канапето. Алисън се мята в кошмарен сън, борейки се срещу невидим неприятел.
Той коленичи до нея, леко я събужда и казва:
— Трябва да изляза за малко.
— Нали ще се върнете? — пита младата жена сънено.
— Веднага щом мога — уверява я той.
Конър отива в кухнята да приготви отвара.
— Джеръми ли се казваше момчето, което бутнахте?
— Да, това е всичко, което знам за него — потвърди Алисън. — Името го пишеше на неговата верижка.
— На неговата верижка ли?
— То имаше верижка на китката, но закопчалката й се счупи. И аз я прибрах в колата.
Казвайки тези думи, Алисън бърка в чантата си, изважда верижката, някои от чиито халкички са сплескани, и я слага на ниската масичка.
Конър се връща в хола и подава на Алисън чаша с димяща смес. Когато взема верижката, той е толкова развълнуван и разстроен, че му се налага да направи свръхчовешко усилие, за да прикрие смущението си от Алисън. После си надява палтото, казва едно вяло „доскоро!“ и излиза от апартамента. Едва в асансьора се отпуска и дава воля на мъката си.
Защото знае кой е Джеръми.
Полицейският участък на 14-ти район
— Ето, това е, което поискахте от мен — казва Конър и подава на полицейския служител формуляра за медицинските разходи, който е попълнил пред очите му.
Докато полицаят преглежда внимателно документа, Конър крачи насам-натам из приемната. През тази коледна нощ в участъка кипи напрегната работа: от всички страни идват полицаи, които ескортират хулигани, пияници, пострадали при пътни произшествия. Конър мрази това място, както и всичко малко или много свързано с полицията. Откакто бе гледал „Клетниците“ в Бродуей, той се идентифицира с Жан Валжан, който непрекъснато се страхува от завръщането на Жавер. Той е дълбоко убеден, че убийството на дилърите един ден ще изплува на повърхността и че животът му ще свърши между стените на някой затвор.
— Добре! — отсича полицейският служители поставя формуляра в съответната папка.
После взема телефона, промърморва няколко думи, обръща се към Конър и с деликатността на съдържател на публичен дом заявява:
— Ще ви доведат момичето.
Налага му се да почака десетина минути, докато освободят Иви.
— Здравей! — казва й той, когато най-после я вижда.
— Здравейте! — отговаря тя и пристъпва към него.
Тя е мръсна, изнемощяла и едва успява да държи очите си отворени. Студът, недоспиването и престоят в килията много са я измъчили.
— Да тръгваме! — предлага Конър и взема раницата на момичето.
Те се движат безшумно в комфортния „Астън Мартин“, а градът прелита пред очите им. Мощните чистачки бързо премахват от предното стъкло редките снежинки.
— Благодаря ви, че дойдохте! — казва Иви с умора в гласа и въздиша. — Съжалявам, че ви събудих посред нощ.
— Напротив, добре си постъпила — отвръща й Конър. — Вече се безпокоях за тебе.
Макар че улиците са пусти, снегът ограничава видимостта. Докторът намалява скоростта на пресечката с „Хаустън стрийт“ и поема на юг.