Защото те обичам [bg]

В предната част имаше осем контролни екрана, а между тях се виждаха вертикално разположени ръкохватки, приличащи на джойстикове. Но креслата на пилота и на помощника му също бяха празни.

Алисън и Иви влязоха при Марк в кабината. Обхванати от ужас, и тримата се приближиха към прозорчетата. Самолетът летеше ниско. Беше излязъл от облаците и се приближаваше Манхатън. Вече се свечеряваше и въпреки че бяха изпаднали в ужасна ситуация, последните пътници бяха хипнотизирани от гледката, която се откриваше пред очите им. Светлината обагряше небето в бакърени отблясъци и очертаваше контурите на най-известните в света небостъргачи върху ярък златистожълт фон.

Но най-фрапиращото в този пейзаж, който се разстилаше пред погледа им, бяха двете кули на Световния търговски център, които като че ли бяха забодени в небето.

Както преди…

Преди Марк да загуби дъщеря си.

Преди Алисън да блъсне Лейла.

Преди Иви да изгуби майка си.

Беше им чудно, че отново виждат „стария“ Ню Йорк.

Воден от невидима сила, самолетът бе намалил скоростта си. С лекотата на безмоторник той почти докосна кулите близнаци, а белият му корпус проблесна в сребристите им стъкла.

Марк, Алисън и Иви се бяха приближили един до друг. Ръцете и раменете им се докосваха. Беше ги обзел страх и не искаха да са сами в това изпитание.

Какво всъщност ставаше?

Мозъците и на тримата се опитваха да намерят рационално обяснение на това, което изживяваха. Това сън ли беше? Халюцинации, предизвикани от свръхдоза кокаин или алкохол? Не! Това странно пътуване ги беше върнало към най-съкровените им страдания. Те отново се бяха сблъскали със своите демони, съживявайки в душите си решителните моменти от своето съществуване. Всеки се опитваше да погледне от разстояние изминатия път и да внесе ред в живота си, като че ли се подготвяше за… смъртта.