Древни брегове [bg]

Матю Р. Тейлър беше стигнал в Белия дом по заобиколен път. Баща му бе притежавал сладкарница в Балтимор, приходите от която едва бяха стигали за съществуването на Мат и шестте му братчета и сестричета. Бащата обаче бе предал на децата си едно безценно качество: беше ги окуражавал да четат, без да се безпокои особено за съдържанието, явно придържайки се към теорията, че великите книги говорят сами за себе си.

Така че още на деветнайсетгодишна възраст Тейлър вече бе погълнал гръцките и римски класици, Шекспир, Дикенс, Марк Твен и маса изследователи на съвременната история. На всичко отгоре се оказа съвсем приличен аутфилдър в бейзболния отбор на колежа и по-късно на Западния мерилендски университет. През 1965 го изпратиха във Виетнам. Още на втория наряд в патрула бе улучен с куршум в хълбока. Лекарите му казаха, че има опасност повече да не стъпи на крака, но той бе проявил воля по време на шестгодишната терапия, така че сега имаше нужда единствено от бастун, за да обикаля из коридорите на Белия дом. Нещо повече, в крайна сметка бастунът се бе превърнал в символ на този мъж и неговия кураж.

Мат се бе оженил за медицинската сестра, грижила се за него през цялото време, и бе инвестирал парите си в автомивка, която бе фалирала, и в закусвалня, чиято съдба беше същата.

Всъщност оказа се, че Тейлър никакъв го няма в бизнеса, но беше безукорно честен и винаги готов да помогне на хора, изпаднали в беда. През 70-те години — тогава той работеше като счетоводител във веригата магазини „Сиърс Роубък“ — се остави да го убедят да се кандидатира за старши съветник, отговарящ за поддръжката на магистралите. Идеята принадлежеше на хора, заблудили се, че ще могат да го контролират изкъсо.

Но Мат се прояви като изненадващо съвестен пазител на парите на данъкоплатците. Много преди да изтече мандата му, в затвора попаднаха няколко служители в управата на окръга, при това в компанията на един-двама строителни предприемачи, стойността на ремонтната дейност драстично падна, а пътната система значително се подобри.

През 1986-а Тейлър попадна в Конгреса, а осем години по-късно стана сенатор. Избраха го за председател на Комисията по етика. Предложи поредица реформи, които му донесоха национална популярност и вицепрезидентски мандат. Само шейсет дни след като положиха клетва, президентът получи сърдечен удар, парализира се и в съответствие с Двайсет и петата поправка на Конституцията Тейлър стана изпълняващ длъжността. На следващите избори го преизбраха.