Древни брегове [bg]

— И какво стана с праха? Това е, което не мога да разбера.

Наистина, няколкото сантиметра прах ги нямаше и на тяхно място се виждаше абсолютно чист каменен диск. Дискът бе около метър и половина в диаметър и се издигаше на около един-два пръста над заобикалящия го сив под. Беше тъмнозелен на цвят, прорязан от тънка мрежа черни „спици“.

— Струва ми се, че сме открили високотехнологична прахосмукачка — каза Макс. Той вече беше оставил видеокамерата и сега наблюдаваше новооткрития обект от благоразумно разстояние. Неизвестните бяха толкова много, а Макс не изпитваше никакво желание атомите в организма му да се пренаредят по начина, по който изглежда се бе случило с праха.

— Ето, това беше — поясни Ейприл, посочвайки емблемката на дървото. — Достатъчно е само да докоснеш стената.

— Дали да не опитаме пак? — предложи той.

— Само че този път с нещо по-солидно от стар прах, нали?

В куполовидното помещение имаше няколко дървени стола, донесени за удобство на работещите. Макс взе един от тях и го постави върху мрежата от спици. След това се приготви да заснеме всичко, което щеше да се случи. После й даде знак, че е готов.

Ейприл сложи длан на стената, точно върху картинката на дървото.

То светна.

— Добре — каза тя.

Но не се случи нищо. Разнесе се късо иззвъняване и светлинката угасна.

Нямаше никакви странични ефекти.

Макс погледна шестте иконки. Бяха изработени с вкус, но нещо в тях създаваше впечатлението, че изпълняват някаква функция, а не са сложени само с декоративна цел. В този момент забеляза леко вдлъбната плочка близо до основата на стената. Тя явно се бе открила с изчезването на праха в тази част на пода. Нов датчик?

— Давай — окуражи го Ейприл. — Опитай да видим.

Той натисна плочката и нещо щракна. В стената се отвори панел. Дупката беше кръгла, с диаметър няколко сантиметра. Вътре се виждаха кабели.

— А така — възкликна Макс. — Най-сетне нещо конкретно. Сега вече знаем, че стенните ключове действително са свързани към захранващ източник.

— Дали да не изпробваме и някоя от другите иконки? — попита Ейприл.

Той насочи миниатюрната видеокамера към стола и започна да снима.

— А може би ще бъде разумно — спря го Ейприл, — да се уверим, че не стоим на нито една от тези решетки.

Макс събра с обувка малко от праха. Отдолу не се виждаше нищо особено.

— Мисля, че сме в безопасност.

Струйката дим беше съседна на дървото. Ейприл натисна плочката върху стената.

Но иконката остана тъмна.

— Не мисля, че работи — отбеляза Макс.

— Очевидно. — Без много да се замисля, Ейприл изпробва иконката с яйцето и тя светна!