Древни брегове [bg]

Ал Истър беше най-агресивният сменен бригадир, появявал се някога в дейтънския клон, Охайо, на „Кугар Индъстрис“. Всички се майтапеха, че мениджърите не си подавали носа навън сами след стъмване от ужас, че Ал може да броди из улиците. Управата най-внимателно търсеше мнението на синдикатите по повод всяко свое действие, което можеше да бъде възприето като промяна в условията на трудовия договор. И проявяваше търпимост към работниците. Дори Лиз Мулен, хваната, когато бе сама в магазина, да краде телбод машинки, компютърни дискети и най-различни аксесоари, минаващи под общия знаменател „канцеларска техника“, бе оцеляла. Бяха я сгълчали, вместо да я изхвърлят и осъдят.

Най-ефективната тактика на Ал беше заплахата с незабавна реакция. Дори за най-тривиалните неща той бе напълно способен (или поне управата смяташе, че е, а това беше все същото) да обяви спиране на работата или забавяне на темпото до максимум. Никакъв опит да се предупреди вироглав служител или да се смени работното време не бе извън угрозата от ответни действия, ако Ал сметнеше, че става дума за отстояване на принцип.

Бригадирът не криеше вярата си, че всеки от управата е склонен към злоупотреби с властта и че само той, Ал, стои между лешоядите в скъпи костюми и благоденствието на работниците.

Не беше упълномощен от националния синдикат да действа по този произволен начин, но епизодичните им опити формално да му се скарат бяха по правило лишени от ентусиазъм и бликаха от двуличие. Онези хора знаеха кой държи козовете в Дейтън. Когато Ал разпоредеше забавяне или заповядаше на работниците да излязат навън, всички реагираха като един. Някой от Националното сдружение на помощните работници, бригадирите и техниците можеше и да мине след няколко дни, за да му се скара, но междувременно думата му беше чута.