Черната кутия [bg]

- Прецакала си собствената банда! Заради мен?

- Всъщност... - тя отметна, по навик, несъществуващите си кичури - и заради мен самата!

- И какво ще стане сега? - попитах с лошо предчувствие;

- Отде да знам! Нямам намерение да се връщам при тях. Отдавна исках да го направя, но сякаш ми липсваше достатъчно мотивация... Имаш ли нещо за пиене?

- Ннне - тъжно поклатих глава, после се сетих за бутилката в камерата и добавих още по-тъжно: - Само саке.

- Какво му е на сакето?

Не беше сега моментът да тръгна да й обяснявам. Извадих заскрежената бутилка - не бях успял да изпия и една трета! - и напълних две високи чаши за вино. Струваше ми се някак по-пивко така. Чукнахме се.

- Прилича на водка - взря се тя в бистрата течност и докато звънът на чашите още отзвучаваше, я изпи на един дъх.

- Добра стратегия! - последвах примера й.

Сакето хваща бавно...

Притеглих я към себе си и я целунах. Нямах представа какво толкова я привлича у мен и дали няма пак да ми извърти някой гнусен номер. Но засега въртеше само езика си, при това майсторски.

- Последно коя си сега? Фиона или Даян?

- Даян - рече тя, като опря чело на рамото ми. - Това е истинското ми име, но ако не ти харесва...

- Става, става! - прокарах пръст по татуирания ключ на врата й.

Тя протегна чашата си. Сипах й. Помоли ме да загася лампата и седна на дивана. Опитах се да сваля роклята й, но тя като че ли не беше съвсем навита, не и на този етап, макар че пусна ръката ми да пропълзи чак до дъното на бикините й. Беше направо-не-е-истина колко гладка отдолу... Помогна ми да ги изтегля, повдигайки леко задника си. Избутах краката й назад. Отворите ѝ цъфнаха под тънкия мерник на пубиса като цеви. Изучавах ги все по-отблизо, докато усетих някаква тъпа болка между очите. Спомних си старата арабска пословица, че който много се взира във вулвата на жената, има опасност да полудее. Или да ослепее? А може би и двете.