Черната кутия [bg]

- First hand experience - повтаря Рийд. - Е, получил го е! Уведомихте ли шефовете си?

- Компанията поема всички разходи по репатриране на тленните останки на мистър Курц. Аз ще придружавам ковчега...

- Колко благородно наистина! Защото, боя се, че ще има проблем със застраховката. Представителите на застрахователната компания са категорични, че полицата не покрива щети, настъпили вследствие на злоупотреба с алкохол. Естествено, роднините могат да обжалват, това не е наша работа.

- Застрахователите... - поклащам мрачно глава. - Винаги са част от проблема, а не от решението му.

- Съвсем правилно! Чудя се, това откъде е? - Рийд повдига един ключ от масата и се взира в мен през дупката на главата му.

Сещам се за заключената стая в апартамента на БОРГРУ. Вероятно там се намира останалата част от багажа на Курц.

- Явно ни чака още доста работа... Кафе?

Той излиза и се връща с две картонени чаши блудкаво посолско кафе. Хладният въздух невидимо се движи край мен, засмукван и издухван от мощния климатик. Влиза млада черна жена с бадж и синя риза. Изопнатата й коса е залепнала за челото като насмолена връв. Мис Бърк, лаконично я представя Рийд. Тя му подава ножица. Пликът изглежда стар, без надпис. Консулът внимателно разрязва едната страна и измъква няколко гъсто изписани листа. Той се втренчва в буквите, погледът му скача от ред на ред като изпусната по стълбището топка. Стига до най-долния край на страницата и безпомощно отскача към нас.

Рийд обръща страницата и продължава да чете. Отпивам от бързо изстиващото кафе. Вещите на Курц приличат на извадени органи. В долния край на масата са подредени няколко чифта обувки: мокасини Timberland, маратонки, сандали, джапанки. Купчина мръсно бельо, оплетено като карантия. Останалите дрехи са сгънати грижливо на отделни катове, може би от самата мис Бърк. Около тях са разположени: тъмни очила, самобръсначка Norelco, каквато имах и аз, но по-стар модел, часовник Patek Philippe поне за 30 000 долара, одеколон Burberrys, почти неизползван. Доста тлъстичък портфейл. Американски паспорт. Металическа химикалка без знаци. Тубичка с хапчета срещу киселини. Витамини Centrum. Потъмнял пръстен с рубин, който не бях забелязал върху ръката му. Автоматична четка за зъби с проскубан връх. Мобилен телефон Vertu, напомнящ гръклян на робот. И разбира се, черната плоска кутия на ThinkPad-а в най-горния край. Нямам идея дали тази подредба се е получила спонтанно, или в резултат от някаква концепция. Опитвам се да си представя вещите на баща ми в подобна конфигурация. Сещам се за думите на Никодимов: няма нищо по-жалко от мъртвия чужденец.