Добрият вълк [bg]

— Еди? Паролата?

Той повърна; не отговори.

— Какво й каза? — попита Томи.

Еди се мъчеше да се съсредоточи.

— Качи се с нея на метрото. Срещнали сте се, казал си й нещо? — продължи Томи. — Може би сте говорили още в Прага?

Омразата пламна у Еди, когато погледна началника си.

Томи се изправи, бързо отиде при Еди, притисна дулото до главата му.

Не беше страшно, почувства Еди. Томи притискаше черепа с всички сили, все едно така щеше да го уплаши… Но се получи точно обратното.

Томи прибра оръжието в кобура, извади от джоба си сгъваем нож, показа му острието — тънко, черно и дълго. Еди се взря в него.

Това вече беше лошо…

Томи решително заби ножа в корема му. Еди изкрещя, пое си въздух.

— Прага? — прошепна Томи.

Свободната ръка на Еди удари Томи в главата. Ударът беше тежък. Томи падна, изпълзя по-надалеч от Еди, изправи се. Сега го гледаше, мислеше, преценяваше… Нападение с ножа. Улучи бузата на Еди, заби се под окото и се спря в горния венец. Мъчение… Томи го извади. Нова атака, няколко мушвания в гърдите. Томи се насъскваше сам, пазеше се да не влезе в обсега на Еди; разгорещен и замаян от властта си над него. Действаше бързо с малкото острие; забиваше го в ребрата, понякога в нещо меко. Накрая разсече плътта около дясното зърно на Еди. Еди изкрещя. Томи го зашлеви.

— Млъквай…

Томи се дръпна, дишаше учестено, гледаше Еди с крива усмивка. Усещането контролът да е изцяло негов…

— Прага? — попита отново, прехапа долната си устна.

Еди дишаше тежко и трудно. Болката го пронизваше навсякъде, от устата му се стичаше слюнка, от раните — кръв…

— Нищо — прошепна.

— Грешен отговор.

Томи нападна отново, дългият остър метал, дълбоките изгарящи дупки навсякъде. Еди страдаше жестоко. Томи се смееше — висок, писклив смях. Въртеше се страхливо и предпазливо около Еди, държеше се на безопасно разстояние. Еди се мъчеше да се предпази, но нямаше как. Томи — зад него; заби острието в гърба му, в рамото, във врата. Еди нямаше сили да пищи повече. Стана равнодушен към болката. Пак повърна.

— Прага? — попита Томи, все със същия тон.

— Нищо не видях в Прага — процеди Еди, от устата му течеше плюнка и повръщано.

Томи заби ножа в меките тъкани между рамото и врата, няколко пъти. После в трицепса на свободната ръка на Еди.

— Моля те, спри — отрони Еди безсилно.

Ритник в тила, още един. Бяха силни и агресивни. Томи отново се завъртя около Еди и застана пред него, заоглежда го, опиянен от себе си.

Еди със сведена глава, едната ръка изпъната към тавана, другата наранена и безжизнена, кръв навсякъде.

— Прага?

— Нищо — прошепна Еди.

Ритник в лицето, главата отскочи назад. Още един, нещо се счупи, от носа шурна кръв.

— Шубето ли те хвана в Прага? — продължи Томи.