Одисея в космоса 2061
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Серия: a space odyssey #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Одисея в космоса 2061». Краткое содержание книги:
Някакъв тежък предмет е бил влачен в тази посока — или се е придвижил тромаво със собствени усилия. От затворения вход на едно иглу водеше следа, която не можеше да бъде сбъркана с друга — това очевидно бе превозно средство с колела. Доста надалеч, за да могат да се различат подробностите, лежеше някакъв малък предмет, който би могъл да бъде захвърлена кутия; може би жителите на Европа понякога бяха също тъй небрежни като хората…
Признаците на живот бяха съвсем очевидни, почти натрапващи се. Ван дер Берг почувства, че го наблюдават хиляди очи — или други сетива — и нямаше как да разбере дали умовете, които се криеха зад тях, бяха настроени приятелски или враждебно. Дори може би бяха безразлични и просто чакаха натрапниците да си отидат, за да могат да продължат своите мистериозни занимания.
Тогава Крис отново заговори на въздуха.
— Сбогом, дядо — каза той тихо, с тъжни нотки в гласа. Обръщайки се към Ван дер Берг, той добави с нормален, разговорен тон:
— Каза ми, че е време да тръгва. Сигурно ме мислиш за луд.
Ван дер Берг реши, че ще бъде най-добре да не потвърждава думите му. Така или иначе, малко след това той вече трябваше да се тревожи за нещо друго.
Флойд се взираше с безпокойство в данните, които му съобщаваха компютрите на „Бил Ц.“. След малко той каза с напълно разбираем извинителен гон:
— Съжалявам за това, което стана, Ван. Заради приземяването сме изхабили повече гориво, отколкото трябваше. Ще се наложи да променим плана на мисията.
Това, помисли си мрачно Ван дер Берг, е доста заобиколен начин да се каже: „Не можем да се върнем при «Галакси»“. Той потисна с големи усилия едно „Проклет да е дядо ти!“ и само попита:
— Е, какво ще правим тогава?
Флойд изучаваше с поглед картата и въвеждаше някакви цифри.
— Не можем да останем тук… („Защо пък не?, помисли Ван дер Берг. Така и така ще умрем, но поне можем да използваме оставащото ни време, за да научим колкото се може повече.“) …така че ще трябва да намерим подходящо място, откъдето на совалката на „Юнивърс“ ще й бъде по-лесно да ни прибере.
Ван дер Берг изпусна мислено голяма въздишка на облекчение. Как не се сети за тази възможност! Той се почувства като човек, когото са помилвали точно когато са го водели към бесилката. „Юнивърс“ би трябвало да пристигне на Европа след по-малко от четири дни; условията за живот на „Бил Ц.“ едва ли можеха да се нарекат луксозни, но бяха хиляди пъти за предпочитане пред повечето от останалите възможности, за които се сещаше.
— Трябва да се измъкнем по-далеч от това гадно време — да намерим някоя стабилна плоска повърхност — по-близо до „Галакси“, макар и да не съм сигурен, че това ще ни помогне много — е, мисля, че ще успеем да се справим. Имаме достатъчно гориво за петстотин километра полет, но не бива да рискуваме с прекосяване на морето.
За момент Ван дер Берг си помисли с копнеж за планината Зевс; толкова много неща можеха да свършат там. Но сеизмичните смущения — които непрекъснато се влошаваха с изравняването на Йо и Луцифер — изключваха напълно тази възможност. Той се чудеше дали инструментите му все още функционират. Щеше да ги провери отново веднага щом успееха да разрешат по-неотложния проблем.
— Ще летим по крайбрежието към Екватора — така или иначе, това е най-доброто място за приземяване на совалката. На радарната карта са отбелязани някои равни площи във вътрешността на сушата около шейсетия градус на запад.
— Знам. Платото Масада. („Ето още един шанс, добави мислено Ван дер Берг, да направим проучване. Никога не пропускай неочакваната възможност…“)
— Значи решаваме да бъде платото. Сбогом, Венеция. Сбогом, дядо…
Когато приглушеният рев на двигателите затихна, Крис Флойд извърши процедурите за обезопасяване на дюзите за последен път, откопча колана на седалката и протегна ръце и крака, доколкото това бе възможно в ограниченото пространство на „Бил Ц.“.
— Гледката не е чак толкова лоша — за свят като Европа — заяви той бодро. — Сега ще имаме четири дни на разположение, за да разберем дали запасите на совалките са наистина толкова лоши, колкото се твърди. Е — кой от нас ще говори пръв?
На кушетката
„Жалко, че не съм изучавал психология навремето, каза си Ван дер Берг. Сега щях да мога да изследвам параметрите на неговите халюцинации. И все пак той изглежда напълно нормален — освен ако не говорим по онази тема.“