Одисея в космоса 2061

Не бяха изненадани, когато се обади капитан Лаплас.

— Сигурни ли сте, че искате да продължите? Помнете, че окончателното решение е ваше. Аз ще ви подкрепя, каквото и да е то.

— Да, сър. И двамата сме готови. Разбираме чувствата на екипажа. А и ползата за науката може да бъде огромна — и двамата сме много развълнувани.

— Един момент — все още очакваме доклада ви за планината Зевс! Флойд погледна към Ван дер Берг, който вдигна рамене, и взе микрофона.

— Ако ви кажем сега, капитане, ще ни помислите за луди — или че се шегуваме с вас. Моля ви, изчакайте няколко часа, докато се върнем — с доказателствата.

— Хм. Май няма смисъл да настоявам, а? Както и да е — на добър час. Казвам ви го и от името на собственика — той смята, че отиването до „Циен“ е великолепна идея.

— Знаех си, че сър Лорънс ще я одобри — обърна се Флойд към спътника си. — Така или иначе — щом „Галакси“ е вече невъзвратимо загубен, той не поема голям риск с „Бил Ц.“, нали?

Ван дер Берг разбираше какво иска да каже Флойд, макар и да не бе напълно съгласен с него. Той вече си бе създал репутация на голям учен, но все пак му се искаше да живее, за да й се наслади.

— 0, между другото — каза Флойд. — Коя е Люси — някоя позната?

— Поне аз не знам такова нещо. Попаднахме на това име при една компютърна проверка и решихме, че от него ще излезе прекрасна кодова дума — всеки би предположил, че става въпрос за Луцифер, което е половината от истината, но достатъчно, за да заблуди хората.

— Не зная нищо по-подробно за това, но преди сто години е съществувала една попгрупа с много странно име — „Бийтълс“ — пише се Б-И-Й-Т-Ъ-Л-С, не ме питай защо.23 Те са написали една песен с още по-странно заглавие: „Люси в небето с диаманти.“ Не е ли чудно? Като че ли са знаели…

Според радара на Ганимед останките от кораба „Циен“ се намираха на триста километра западно от планината Зевс, в посока към така наречената Зона на здрача и замръзналите земи отвъд нея. Те бяха вечно заледени. Половината от времето бяха ярко осветявани от далечното Слънце и там не беше тъмно, но дори и към края на дългия слънчев ден на Европа температурите си оставаха далеч под точката на замръзване. Тъй като водата можеше да бъде в течно състояние само върху полукълбото, което бе обърнато към Луцифер, в този междинен район непрестанно бушуваха бури, а дъждът и градушката, лапавицата и снегът си оспорваха господството над него.

През изминалия от катастрофата с „Циен“ половин век корабът се беше придвижил почти с хиляда километра. Вероятно той беше плавал — като „Галакси“ — няколко години по повърхността на новосъздаденото Море на Галилей, преди да заседне на този мрачен и негостоприемен бряг.

Флойд улови радарното му изображение веднага щом „Бил Ц.“ отново зае хоризонтално положение в края на второто си пътуване на Европа. Сигналът беше учудващо слаб за такъв огромен обект. Щом се спуснаха от облаците, те разбраха каква е причината.