Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
— Някакви следи от сексуално насилие? — прозвуча остро за втори път.
— Трябва да разберете, че на борда нямаме условия да направим аутопсия, а и освен това не съм квалифициран. Опитът ми в съдебната медицина е минимален и отдавна остарял. Замразили сме тялото за медицинско изследване, което ще извършим веднага щом стигнем до пристанище. Не съм го преглеждал подробно — и всеки опит от моя страна да направя нещо, ще създаде само проблем за патолозите по-късно.
Кътър погледна доктора; в очите му се четеше очевидно ниското му мнение за него.
— Покажете ми тялото.
Искането бе посрещнато с невярващо мълчание.
— Много добре, но да ви предупредя, че то не е много…
— Докторе, ограничете коментарите си до реалните въпроси.
— Да, разбира се. — С огромно нежелание мъжът отключи вратата в дъното на офиса и те влязоха в тясно помещение, което — освен другото — функционираше като корабна морга. Вътре миришеше силно на препарати. По дължината на отсрещната стена имаше девет шкафа от неръждаема стомана за съхранение на трупове. На пръв поглед девет изглеждаха много, но Кемпър знаеше добре, че доста хора умират по време на плаване, особено като се имаше предвид средната възраст на пасажерите и склонността им щом се озоват на борда да започнат да злоупотребяват с храна, напитки и сексуални забавления.
Докторът отключи едно от средните отделения и издърпа дълго чекмедже отвътре, разкривайки полупрозрачен найлонов чувал. Кемпър видя вътре нещо неясно и розово. Стомахът му се надигна и той усети, че започва да му прилошава.
— Отворете го.
Кемпър вече бе оглеждал тялото, така че знаеше какво да търси. Последното, което искаше, бе да го види отново.
Докторът колебливо дръпна ципа на чувала. Капитанът посегна и го разтвори, разкривайки голото тяло. Голямата прорезна рана, минаваща през гръдния кош и пронизваща сърцето, ги накара да се дръпнат. Обгърна ги миризма на формалин.
Кемпър преглътна.
Зад тях се чу култивиран глас:
— Извинете, дами и господа?
Кемпър се обърна и видя с върховно изумление Пендъргаст, застанал на вратата.
— Кой е този, по дяволите? — извиси глас комодорът.
Кемпър се втурна.
— Господин Пендъргаст, това е много лична среща и трябва да напуснете незабавно.
— Трябва ли? — провлечено запита Пендъргаст.
Чувството за гадене на Кемпър бе заменено от раздразнение. Това беше последната капка.
— Пендъргаст, нямам намерение да ви предупреждавам отново…
Той прекъсна по средата на изречението с отворена уста: Пендъргаст беше оставил чантата си и в момента я отваряше, показвайки златна значка на ФБР. Кемпър го зяпна невярващо.
— Защо не придружите този мъж отвън? — попита комодорът.
Кемпър не можа да намери думите. Не можа да намери никакви думи.
— Надявах се да завърша този воаяж инкогнито, както впрочем бе предвидено — каза Пендъргаст. — Но изглежда е настъпил моментът да ви предложа помощта си, господин Кемпър; моята професионална помощ. Тъжната истина е, че аз специализирам точно такъв род неща. — Той се плъзна покрай Кемпър и се приближи до тялото.
— Господин Кемпър, казах ви да изхвърлите този човек навън!
— Комодор, съжалявам, но той очевидно е федерален агент… — Гласът на Кемпър секна.
Пендъргаст показа значката си последователно на всеки от присъстващите, след което се върна обратно да изследва трупа.
— Той няма тук юрисдикция… — сопна се капитанът. — Намираме се в международни води, на британски кораб, регистриран в Либерия.
Пендъргаст се изправи.
— Самата истина. Съзнавам, че тук нямам пълномощия и разчитам единствено на мълчаливото ви съгласие. Но бих се изненадал, ако откажете помощта ми, при положение, че никой от вас няма и най-далечна представа какво да прави с това. — Той кимна към тялото. — Как биха изглеждали нещата, ако по-късно се разкрие, че корабните офицери са отказали помощта на специален агент от ФБР, високо подготвен в събирането на доказателства и съдебна медицина? — Той се усмихна хладно. — Най-малкото, ако приемете помощта ми, ще имате кого да обвинявате по-късно, не е ли така?
Той обходи с бледите си очи присъстващите.
Никой не заговори.
Пендъргаст стисна ръце на гърба си.
— Докторе? Трябва да вземете вагинална, анална и орална проба от жертвата и да проверите за наличие на сперма.
— Проба? — повтори докторът с нисък глас.
— Предполагам, че имате клечка за уши и микроскоп, нали? И сигурно знаете как изглеждат клетките на спермата? Капка Еозин У ще ни покаже каквото търсим. Второ, внимателен преглед на вагиналната и анална област ще разкрият всяка издайническа подутина, зачервяване или нараняване. Важно е да узнаем колкото се може по-бързо дали става въпрос за сексуално престъпление или… нещо друго. Вземете също така кръв и направете кръвен тест за алкохол.