Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
— Къде вървим, хер прокурор? — попита той. — Мислил, отиваме при продавач?
— Действително! — потвърди запитаният. — Той ни чака тук.
Влязоха, минаха по един коридор и стигнаха до масивна, обкована с желязо, врата. Прокурорът я отвори с ключ и после пак я заключи грижливо. Зигмунд Дорн се озова в дълъг проход, който свършваше при един зарешетен прозорец. Отляво и отдясно по коридора имаше тежко обковани врати, снабдени с двойни железни резета. На всяка от тях бе сложена табелка с име. В дъното при прозореца стоеше един служител с голяма връзка ключове в ръка.
— Боже мой! — извика старият. — Къде сте ме довели, хер прокурор?
— Не забелязахте ли? — попита този. — Това е затворът. Продавачът на билети също се намира тук, поне така се надявам. Нека попитаме!
Ключарят, познал прокурора, веднага приближи — Унтерберг се осведоми:
— Дойдоха ли две попълнения?
— Да, хер прокурор, продавачът на лотарийни билети и баща му. Тъкмо се обличат.
Карл благодари късо и се обърна към Дорн:
— Е, сега няма да можем да говорим с тях. Ще трябва още малко да изчакаме, хер Дорн. Влезте, моля, временно тук!
Показа една врата, на която нямаше име. Ключарят го разбра веднага и отвори.
— Тук да влизам? — попита старият ужасено. — В таз’ дупка с нар, дървено ведро, две вериги и железни прътове на прозорец?
— Тук тази обстановка е обичайна — каза прокурорът невъзмутимо. — В тази килия ще чакате продавача на билети. Вие сте арестуван!
Тогава старият изкряска ужасено:
— Какво требва означава това?
— Размислете в килията!
Унтерберг даде знак на надзирателя. Дорн беше втикнат в килията, резетата издрънчаха. Старият нададе силен, нечленоразделен крясък, смъкна се на нара и заскуба с две ръце косите си. Неговата игра беше свършила.
14. Глава
Краля на контрабандистите
Прокурорът Карл Унтерберг обитаваше едно скромно жилище под наем в Стария град на столицата. Пред своите съседи той минаваше за старателен и знаещ дълга си чиновник, но и също като заклет ерген. Работеше до късните часове в Съдебната палата. Посетители почти не приемаше, с изключение няколко колеги, но и тогава най-често имаше да обсъжда с тях служебни работи.
Беше сряда вечерта, две седмици след арестуването на вехтошаря Зигмунд Дорн. Прокурорът имаше гости в частното си жилище, с които водеше оживен разговор.
Около кръглата маса в уютната му стаичка седяха детективът Франц Арнд и комисарят Андерс, който тъкмо правеше забележката:
— Впрочем, хер прокурор, вината на билетопродавача Майбаум и онзи Зигмунд Дорн несъмнено ли е доказана?
— Билетопродавачът и неговият баща след първоначалното отричане признаха — осведоми Унтерберг, — че са измъдрили измамата заедно със Зигмунд Дорн. Вероятно ще се отърват с по-малко наказание от стария вехтошар, който продължава упорито да отрича. Но ние междувременно събрахме доказателства, че се е занимавал с всевъзможни незаконни сарафски операции. В къщата му намерихме и таен списък на неговите длъжници, според който част от младата аристокрация на нашата достопочтена столица — той се усмихна леко — честичко се е отбивала у него. И за вас може би има нещо интересно, хер Арнд. Познавате ли някой си лейтенант Бруно фон Шарфенберг?
Тайният полицай вдигна бавно глава и попита:
— Не е ли това синът на бившия господар на Карл Петерман?
— Съвсем вярно — потвърди прокурорът. — Работата на Петерман, за която ми разказахте при арестуването на Мелита и нейните съучастници, оттогава не ме е освободила, хер Арнд. При разпита Мелита призна, че Уланд й е водил през неравномерни интервали момичета от обикновен произход. Била им обещавана работа като икономки или домашни помощници, за да разберат едва после в Роленбург истинското естество на своето „назначение“. Не всички, наистина, се противели като Вали Петерман. Относно Петерман Мелита знаела само, че лежал в затвора. Между другото и тя, и нейните помощници се намират „на топло“ и няма да се измъкнат от наказанието си. „Момичетата“ й освободихме, тъй като повечето и бездруго бяха станали жертва на тези нечисти машинации. Но все още остава открит въпросът относно вероятната невинност на Петерман.
Помълча за миг. Гостите следяха напрегнато неговия разказ.
— Когато прегледахме търговските книги на стария Дорн, открихме името както на Уланд, така и на Шарфенберг. Не е изключено следователно вехтошарят да е имал връзка с бандата търговци на момичета, но само периферна. Хер Фон Ансбах, когото познавате, се е заел с разследване работите на Петерман. Аз го помолих тази вечер за дойде и да ни осведоми. Наистина съм учуден къде се бави толкова дълго. А, това сигурно е той!