Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
— Ще го уредя колкото може по-бързо. Хардер извади ключа за зимника от джоба и поиска да тръгне, но акробатът го задържа и каза:
— Стой, куме! Каква е тая работа с ключа?
Хардер се направи на предпазлив.
— Трябва да ви заключа!
— Глупости! — откликна ядосано Борвалд. — Не съм такъв загубеняк, че да се оставя да ме затворят. Тогава ще бъда подхвърлен на всички възможни опасности. Не, дайте ключа на мен. Ще заключа отвътре. Баста!
Издърпа ключа от ръката му и то избута през вратата. Хардер предупреди отвън:
— Само да не се налочите с ракията ми!
— Не се безпокойте! Нямам желание да се самоубивам с отровата ви!
Едва Хардер беше излязъл, Борвалд заключи вратата и седна на пода малко да си почине. Беше много уморен и скоро изпадна в дрямка, така че напълно изгуби представа за времето. Внезапно беше събуден от стъпки.
На вратата се почука.
— Кой е? — попита Борвалд.
— Аз, Хардер! Водя го! — прозвуча отвън. Борвалд отвори. Вън стоеше очакваният с един друг. Мъжът каза на Хардер:
— Качете се горе и застанете на пост! Това, което имаме тук да си говорим, е предназначено само за нас двамата!
Влезе в зимника, заключи вратата отвътре и измери с поглед исполина, който стоеше пред него с вдигната лампа. Новодошлият беше мъж към петдесетте, с пронизващи очи й черна цялостна брада; добре, но небиещо на очи облечен. Акробатът никога не беше го виждал.
— Не ви познавам — каза той.
— Толкова по-добре — отговори онзи остро. — Вие сте оказали на Краля на контрабандистите няколко незначителни услуги, ала въпреки това не се числите като мен към най-доверените му хора. Знаете ли къде се намира той сега?
— Хм-м! — изсумтя Борвалд. — Това знае всяко дете. В една килия на тукашния пандиз.
— Съвсем вярно — потвърди другият. — Борвалд, вие сте силен мъж. Вече сте го доказали по-рано, когато сте ни помагали в нашите акции. Такива дивотии, както сега в цирка, разбира се, няма да можете да вършите. И за какво пък ви трябваше да ограбвате директора? Нима не получавахте достатъчно пари от Науман? Но както и да е, наемате ли се да освободите Краля на контрабандистите?
Акробатът направи изненадана физиономия. После се почеса по почти оголения череп.
— Хм-м! Това е тъпо! Всеки си има своята нива, която най-добре си обработва. Един обича да прилага хитрост, друг разчита на физическите си дадености. За освобождаването на един затворник се иска хитрост. Това не е по моята специалност. Аз предпочитам да работя с юмруци.
— Това и ще правите — пресече рязко приказките му другият.
— Да не би да трябва да разбия с юмрук стените на дранголника, за да измъкна Науман?
— Не. Ще кажа само, че не се изисква и най-малката хитрост. Аз успях да набавя главния ключ от тукашния затвор. Ако проникнете там през нощта и прегледате списъка на килиите, лесно ще можете да стигнете до тази на Краля на контрабандистите. Но се иска предпазливост, той сигурно е строго охраняван!
— Нямайте грижа — отвърна Борвалд. — Един малък удар с убиеца често върши чудеса.
Другият кимна.
— Виждам, Борвалд, че мога да разчитам на вас. Часът да бъде освободен Науман, още не е дошъл, наистина. Ние ще ви дадем знак, когато се стигне дотам. Това ще стане в рамките на три дни. Тогава ще получите и ключа. Но преди това още един въпрос. Имате ли някой познат в столицата, при когото да сте в безопасност?
— Хм-м! — помисли Борвалд. — Освен Хардер само още един, но той не е напълно сигурен. Няма да ме издаде, иначе лошо му се пише. Работили сме заедно. Представя се за търговец на платове, но за истинската му дейност по-добре да не говорим.
— Как се казва?
— Золбриг. Живее на „Ноймаркт“ номер 12. Мога да се подслоня при него.
— Добре — съгласи се довереникът на Краля на контрабандистите. — Когато настъпи времето, ще ви осведомя и ще ви донеса главния ключ. Той не отключва, разбира се, вратите на отделните килии, но за мъж с вашата физика това няма да представлява мъчнотия. Ето ви петдесет гулдена като предплата.
Подхвърли му една кесия, която Борвалд алчно прибра.
— Още нещо — прибави мъжът. — Ако освободите Науман, ще излезете за известно време заедно с него в чужбина. За тази цел обаче са необходими пари за път повече, отколкото ние можем да ви снабдим. Ето защо Краля на контрабандистите ни заповяда от затвора чрез куриер да ви издирим. Една щастлива случайност ви доведе право при Хардер. След освобождаването си Краля на контрабандистите иска да отидете заедно веднага до хотел „Юнион“.
Борвалд не разбра.
— Не мисля, че ще бъдем добре дошли там — каза накрая.
— Ама че идиотщина! — извика другият. — Вие няма да отсядате там, а ще „работите“! В хотела понастоящем живее световноизвестната американска певица сопрано мис Елън Стартън. Бижутата й стрували милиони… а безгрижната лейди обикновено ги съхранява в стаята си! Разбирате ли?