Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
Обикновено толкова спокойната и разсъдлива жена изкрещя високо и се хвана за косите. Хайлман я успокои:
— Не губете кураж. Още нищо не е изгубено. Аз станах случаен свидетел на мошеническия разговор и дойдох да ви предложа услугите си. Вашият мъж ще ме придружи още сега до прокурора. Ще направим донесение!
— Да, да, това трябва да бъде направено. Вернер, Вернер, бързо! Облечи си сакото и тръгвайте!
Жената дръпна гравьора, който все още се облягаше на стената — блед като смъртта. Той сложи приличното сако и тръгна с Вилхелм. Когато напускаха къщата, чуха как жената на Херолд започна да разправя на децата за неочакваната печалба, но можеха да доловят само отделни думи.
— Голяма печалба!… Нашият билет!… Десет хиляди гулдена!… Край на мизерията!
Двамата мъже едва бяха оставили „Мюленщрасе“ зад себе си и Херолд спря.
— Хер Хайлман, не мога да продължа — каза той. — Нещо много ми тежи на душата!
— Имате някаква тайна? — попита Хайлман изненадано.
— Да — отвърна Херолд омърлушено. — Но каква, не мога да ви кажа тук на откритата улица. Ей там има една малка гостилничка. Да се отбием за няколко минути.
Хайлман се съгласи и те влязоха в гостилницата. Поръчаха си бира и седнаха на една маса, където можеха да говорят, без някой да ги подслушва и наблюдава.
И сега Херолд започна своята изповед. Разказа за бедността си, за страха от ослепяването, за ужаса от бъдещето и как някакъв си търговец на платове го посетил един ден и му предложил да изработи матрици за фалшиви пари срещу голяма сума. Голямата неволя в крайна сметка го принудила да се съгласи. В края на разказа си гравьорът увери:
— Тъй, сега знаете всичко. Аз съм изгубен, нали? Сега трябва да доложите за мен?
— Не — отговори Хайлман, който беше следил със съчувствие неговите излияния. — Ако полицията влезе по дирите на Золбриг, той ще се пази да спомене вашето име. Експлоатацията на един беден и страдащ занаятчия не е особено славна страница. А никой не е длъжен да прави донесение против самия себе си. Достатъчно е, че се разкайвате за своето провинение и че ще направите всичко възможно да не бъде осъществено. Поискайте си обратно плочите от Золбриг. Колко сте изработили!
— Предната получи още преди няколко дни, задната му предадох вчера.
— Значи може би все още не е късно! Идете веднага при тоя Золбриг! — посъветва Холбриг. — Аз ще ви чакам тук. Кажете просто, че сте допуснали някакво недоглеждане, разменили сте шарките по орнаментировката на средната и задната страна и искате да коригирате тази дреболия. Поискайте да ви върне плочите!
Гравьорът се отдалечи и само след кратко време се върна с израз на облекчение на лицето и двете матрици под мишница. Беше му се удало да надхитри „търговеца на платове“. С един твърд стоманен шрифт двамата мъже направиха плочите негодни. Херолд дълбоко си отдъхна. Беше снел тежък товар от душата си.
Хайлман и Херолд отидоха до Съдебната палата, където помолиха да бъдат съобщени имената им на прокурора Унтерберг. Бяха веднага приети, тъй като прокурорът вече познаваше Вилхелм като свидетел от аферата по търговията с момичета в „къщата на Мелита“. Хайлман разказа сега с помощта на Херолд историята на „голямата печалба“.
Чиновникът слушаше спокойно и си водеше бележки. После попита:
— Значи бащата на билетопродавача — хер Майбаум старши, също знае за тая измама?
— Така е — отвърна Хайлман.
— Старият Дорн има ли иначе някакъв недоносител, хер Херолд? Жена му или някой друг да е присъствал, когато е купил билета от вас?
— Не.
— Добре! Аз лично ще поема нещата в ръце — каза прокурорът и се надигна от креслото. — Хер Херолд, вие можете да си отидете вкъщи, а вие, хер Хайлман, ще ме придружите. Моля, изчакайте ме в чакалнята, докато си направя приготовленията!
Може би половин час по-късно прокурорът се отправи с Хайлман към билетопродавача. Вилхелм скоро забеляза, че двама полицаи в цивилно облекло ги следват на известно разстояние.
Когато влязоха при разпространителя на лотарийни билети, той веднага позна младия мъж.
— Какво желаете? — попита угрижено.
— Да поговорим за вашия провизион — каза Хайлман непринудено.
Продавачът изигра удивление.
— Какъв провизион? Бълнувате ли?
— По никакъв начин — отговори вместо младия мъж служителят и пристъпи напред. — Аз съм прокурор Унтерберг и във функцията си на такъв имам да ви задам няколко въпроса, на които ще трябва да ми отговорите.
— Прокурор? — попита изплашеният билетопродавач. — Този хер е доложил за мен? За някакъв билет, за печалба? Сигурно е надрънкал някакви приказки за проценти, които искам да му приспадна?