Лунна красавица
- Автор: Митермайър Хелън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виктория Калчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунна красавица». Краткое содержание книги:
Йона започна да дърпа леко, после по-силно и да го увещава шепнешком да я пусне, за да не я разголи. Независимо от това, Тор издърпа одеялото и изглеждаше щастлив, а Йона се изчерви от срам. Магнъс се облегна на рамката на вратата и с подчертан интерес наблюдаваше все по-разголващото се тяло на жена си.
— Би ли ме извинил — измънка тя, — искам да се облека и…
Той подсвирна с уста. Вълкът спря, както си играеше, и се озърна. Мъжът и животното се оглеждаха изпитателно продължително време. Тогава Тор скочи от леглото, хвърли бегъл поглед на Йона и тичешком прекоси стаята. Магнъс отвори вратата и силно я затвори зад гърба на звяра.
Йона побърза да придърпа завивката чак до брадичката си, доста раздразнена от начина, по който Магнъс упражни властта си над вълка.
— Добре че отпрати Тор — предвзето излъга тя… — Сега смятам да се измия и бих желала да остана сама.
Магнъс прекоси стаята с уверени крачки, взе я на ръце и захвърли завивката. Пренебрегвайки негодуванието й, той подметна:
— Горещите извори са добра идея, милейди. Ще се изкъпем в пещерата въпреки злите духове…
— Чул си ни? — За миг забрави смущението си и си го представи, застанал пред вратата, изчакващ подходящия момент, за да влезе.
— Да. — Искаше му се да я задържи в прегръдките си, да я положи обратно в леглото и да изживее повторно чудесните мигове от предната нощ, отново и отново. Но той отхвърли тази примамлива мисъл, тъй като предполагаше, че тя може да е изтощена от дългото си посвещаване в изкуството на любовта. — Но след като ваната с топла вода е вече тук, ще се изкъпеш в нея тази сутрин. — После се усмихна. — И аз ще ти помогна.
Жената се смая.
— Не, Магнъс. Това не е…
Той я целуна силно и продължително. Когато вдигна глава, развесели се от зачервените й бузи.
— Не го казвай пак, Йона. Между нас не се случва нищо неприлично. Вече ти казах.
— Ти не можеш да бъдеш съдник на моето поведение!
Очите му излъчват похот, помисли си тя и реши да му го натякне веднага щом събере достатъчно въздух в дробовете си. Някой трябваше да вразуми арогантния предводител на грубите шотландци. Плещите му бяха широки колкото вратите в замъка и само Глен бе по-як от него. Носеше я с такава лекота, с каквато би повдигнал едно буре от силното питие на абата, което шотландците пиеха така, сякаш е козе мляко.
— Синклер, пусни ме!
— Не, мила моя. Аз съм твой покорен слуга. В нашата страна това е привилегия на съпруга, стига да я желае. — Погледът му се плъзна по тялото й. — А аз я желая.
— Ха! В теб няма капка покорство, Синклер. — Не и в този поглед, който можеше да разтопи всяка скала на Айн Хелга, нито пък в този прелъстителен глас, способен да накара и леда да заври. Побилите я тръпки нямаха нищо общо със студа. Той го знаеше и въпреки всичко не я пускаше. Беше истински варварин.
— Какви са тези приказки от вас, лейди Синклер? — нежно промълви той.
Преди тя да успее да се възпротиви, Магнъс я потопи в горещата вода.
Йона мигновено се изпъна, доколкото бе възможно. Примирена, че ще трябва да се изкъпе в негово присъствие, тя посегна към сапуна. Но ръката му я изпревари.
С лукава усмивка Магнъс втри лоения сапун, ухаещ на аромата на някакъв див плод, в меката изтривалка. Йона изгледа платненото парче така, сякаш виждаше змия, и се стресна, когато той сграбчи пуснатата й коса с една ръка.
— Имаш най-гъстата и най-мека коса, която някога съм виждал — възхитено каза и прокара пръсти през нея.
Желанието й да го отблъсне се изпари при неговото възбуждащо докосване и тя безпомощно го наблюдаваше, докато галеше с пръсти разпуснатите й къдрици. Той нави нейната дълга и гъста коса около ръката си, вдигна я и с другата си ръка започна да мие шията и гърба й.
— Няма нужда да ме къпеш — отчаяно каза тя, стараейки се да не издаде вълнението си.
— Неудобно ли ти е? С твоя съпруг? Засрами се, Йона. Добре че гостите на сватбата не знаят колко си страхлива. За по-сигурно щяха да се изтърсят по време на първата ни брачна нощ, да заобиколят леглото, говорейки мръсотии, и да настояват да те обладая пред тях, за да се уверят, че си девствена.
Магнъс се намръщи на собствените си думи. Идваше му да си отхапе езика, задето й бе припомнил, че девствеността й е отнета не от съпруга й, а от нейния жесток и подъл вуйчо.
Но образът на Скийн само се мярна във въображението на Йона. Вместо това, тя си представи как вождът на рода Синклер се разправя с всеки, който се осмелява да влезе в спалнята му в неговата първа брачна нощ.
— Ти никога не би ги пуснал — каза тя. — Познавам те, Магнъс. Щеше да накараш хората си да ги хвърлят през парапета.