Лунна красавица
- Автор: Митермайър Хелън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виктория Калчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунна красавица». Краткое содержание книги:
Йона изгледа намръщено съпруга си.
— Мислех да го запазя в тайна за известно време.
— Нямаше да можеш. Много добре познавам фигурата ти. Скоро новината ще обиколи владенията ни и най-добрите жени ще се грижат за теб.
Принцесата го стрелна гневно е очи, при което някои от войниците, останали в стаята, се подсмихнаха. На сутринта всеки човек от клана щеше да знае, че Синклер очаква наследник.
Спес и Марта се засуетиха около Магнъс и Йона и не след дълго раните им бяха превързани. Прислужниците набързо подредиха стаята, после всички излязоха и двамата останаха насаме.
Магнъс притисна Йона до гърдите си и я взе в обятията си.
— Почакай! Ранен си и трябва да внимаваш.
— Раните не ми причиняват болка. Единствено би ме заболяло, ако те изгубя. Бих се измъчвал цял живот. За малко наистина да те изгубя. Проклета да е Елизабет!
Йона сложи ръка на устата му.
— Забрави за нея. Тя изчезна от живота ни.
Магнъс забеляза замисленото й изражение, докато галеше устните му с пръсти.
— Какво има?
— Струва ми се странно, че на съда смятах Скийн за предателя, който се е продал на Килдър. Но истинският изменник е бил Кормак. Изобщо не предполагах, че може да е той.
— Хич не ми се искаше това да е истина — отбеляза Магнъс и целуна пръстите на ръката й.
— Магнъс, днес един от войниците на дядо ми каза, че той иска да ме види. Затова го поканих в замъка Синклер.
— Добре. Надявах се да го направиш. За разлика от сина си, Ензло Скийн е почтен мъж.
Постави я на току-що оправеното легло, застлано с карирани завивки в цветовете на рода Синклер, за да ги топлят в студените нощи.
— Май Елизабет се надяваше, че интересът ми към теб ще отслабне. Но дори аз не подозирах колко много ще те обикна. — Като забеляза сълзите, бликнали в очите й, той се усмихна. — Бременността те е разнежила, скъпа принцесо. — Засмя се, когато тя свенливо кимна, и смъкна ризата й, за да я целуне по гърдите.
Йона с въздишка придърпа главата му.
— Не мога да повярвам, че ще имаме дете. Това не те ли изненада?
— Не, скъпа, бях убеден. От любовта ни ще се родят още деца.
— О, Магнъс, недей да храниш такива надежди… Целуна я, за да прекъсне възраженията й, легна до нея, но внимателно се облегна на лактите си.
— Няма да се счупя — пошегува се тя, — нито пък на детето ще му стане нещо. — Жадуваше да го докосва, затова пламенно го придърпа към себе си. — Бясна съм, че ме изостави сама с мъката ми през всичките тези месеци. Забранявам ти да го правиш отново.
Да забраниш нещо на един Синклер! Дори Малкълм не смееше да го стори. Въпреки това той само се усмихна. Любовта ги повлече като буря в морето и те на драго сърце се понесоха заедно е нея.
Епилог
Любовта побеждава всичко.