Йона отвори очи и с недоумение огледа непознатата обстановка, но бързо се окопити. Беше омъжена за Магнъс Синклер. Полазиха я тръпки, като си спомни как беше му се отдала без всякакъв свян. В съзнанието й изплуваха изпълнените с буйна страст часове на нощта, които продължиха чак до зори. Беше изпаднала в блажен екстаз, за какъвто не предполагаше, че съществува. Заедно се бяха понесли високо в небесата. Бяха се слели в едно цяло. Ами ако беше забременяла? О, не! Трябваше да стане чудо. Това нещо не можеше да се случи с нея.
Йона се протегна под кожите и карираните завивки, наслаждавайки се на тяхната топлина, подсилвана от огъня в камината. Навън прословутите ветрове на Айн Хелга виеха за добро утро. Само няколко тънки свещи, поставени на полицата на камината, блещукаха слабо във високата тъмна стая. На тавана танцуваха злокобни сенки, прииждащи на въображаеми приливи и отливи.
След като се разсъни и сетивата й се изостриха, тя долови тих шепот и сподавен смях. Извърна глава и погледът й попадна върху три жени, насядали около огъня. Вещици? Дръпна завивката до брадичката си и се вторачи в жените, които се суетяха над изпускащото пара бакърено корито, поставено близо до огъня.
— Не е нужно да си шепнете — обади се Йона. — Вече съм будна.
Те подскочиха и се заковаха на място, при което принцесата се засмя. Но като забеляза колко втренчено гледаха огромното легло, намачканите завивки и самата нея, тя се изчерви и посегна към своята роба, метната върху таблата на кревата.
Трите жени разтревожено се отърсиха от вцепенението си и се извърнаха настрани. Едната от тях, явно най-старата, побърза да се поклони и скръсти ръце пред гърдите си.
— Милордът нареди да не ви будим още. Каза, че имате нужда от почивка след тази нощ… — Усещайки неуместността на думите си, жената безпомощно се взря в Йона.
На принцесата й се прииска да дръпне кожите над главата си и да не покаже лицето си цяла година. Вместо това, тя се отърси от смущението си и насила се усмихна.
— Благодаря ви, че затоплихте водата, за да се изкъпя, мили дами. Мога да продължа сама.
Най-възрастната жена поклати глава.
— Милордът нареди да ви обслужваме, милейди. Така и ще направим — категорично заяви тя и на лицето й се появи смирено изражение.
Комичният й вид разсмя Йона. Смехът й се изви над стаята и стресна трите домашни прислужници.
— И как да се обръщам към вас трите, чеда дяволски?
Смаяни от шеговития й тон, те се облещиха срещу нея, а устните на първата жена се разтеглиха в лека усмивка.
— Ние сме сестри, милейди. Аз съм Фейт, втората се казва Хоуп, а най-малката е Черити.
Йона се усмихна открито, тъй като „малката“ бе в напреднала възраст.
— Приятно ми е.
— На нас също, милейди — отвърна добродетелното трио в хор. Фейт си пое дълбоко дъх и добави: — Ние сме викинги, милейди, но сме предани на Магнъс Синклер, защото не ни тормози. Но душите ни не му принадлежат.
— Мислех, че сте норвежки. Моите почитания — изрече Йона на официален исландски и се поклони възможно най-учтиво.
Трите жени мигновено сведоха глави към пода, сякаш искаха да ги забият в него. Когато се вдигнаха, те се смееха, макар и не на глас.
