Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Наблягам на важността му, защото според мен е очевидно, че и Гладстоун му обръща прекалено внимание, фактът, че може да се заключва и отвътре, също ме заинтригува. Това превръща хранилището в нещо като крепост в самата крепост. Последно убежище.
— Или затвор. — Мърси потръпна, като си спомни клаустрофобията, която я бе обхванала по-рано днес.
— Да — замислено се съгласи Крофт. — Крепост или затвор. Но ако Гладстоун наистина е Грейвз, той със сигурност се е погрижил при всички случаи да има начин за бягство. Този път трябва да е по-внимателен и предпазлив.
— Ако наистина става дума за Грейвз. А сега ми разкажи всичко, до последната подробност, за вашата разходка с хеликоптера. Изабел опита ли се да те свали?
Крофт наклони глава настрана.
— Ти откъде разбра?
— Инстинкт. Слава богу, че си тръгваме утре. Докато се усетиш, можеше да те отведе и на специална експедиция за търкаляне из дивите цветя. Какво ти каза?
— За какво?
— За Гладстоун. Хайде, Крофт, знам, че не сте си играли на „пускам, пускам кърпа“ с Изабел. Научи ли нещо интересно?
— Не, освен ако не смяташ за интересна новината, че Гладстоун явно е бил импотентен през последните три години.
— Не особено. Ти повярва ли й?
Крофт сви рамене.
— Защо да не й повярвам?
— Защо да не й повярваш? Ще ти кажа защо. И можеш абсолютно да ми се довериш. Изабел Аскейниъс не е от жените, които самоотвержено ще останат с някой мъж, от когото вече нямат полза в леглото. — Мърси почука с нокът върху мраморната повърхност на мивката и се намръщи на собствения си образ в огледалото. — Тя е умна жена, и освен това красива. Може да си намери някое друго готино старче, ако не получава от Гладстоун това, което й трябва.
— Може би получава от Гладстоун това, което й трябва. И може би това, което й трябва, не е секс — тихо изрече Крофт.
— Какво друго би могла да иска от него, освен секс и пари?
— На теб наистина не ти харесва тази жена, нали?
— Точно така.
Крофт се подсмихна.
— Ще ти кажа какво друго може да получи от Гладстоун. Уважение и власт.
Тези думи накараха Мърси рязко да вдигне глава.
— Уважение за какво?
— Например за уменията й като пилот. Днес следобед й казах, че е добър пилот, и ако някой я бе погледнал тогава, би рекъл, че съм я обявил за най-прекрасната жена на света.
— Ами власт? Каква власт?
— Не съм сигурен още, но едно ще ти кажа: тя е важна личност в този дом, Мърси. Не е просто част от украсата. Не забравяй, че именно тя ни намери онази вечер в басейна. Не Гладстоун реагира на причинената от теб тревога. Изабел го направи.
— И Далас.
— Вярно, но според мен можем да приемем, че Далас и Ланс са на дъното на стълбицата тук.
Мърси обмисли този въпрос.
— Добре, но не разбирам докъде ни отвежда това. И какво, ако Изабел е нещо повече от любовница на Гладстоун? Какво доказва това?
— Нищо. Просто е интересно парченце от мозайката. — Крофт отстъпи от мивката, потривайки замислено брадичката си. — Като че ли няма да е зле да се обръсна, а?
Мърси не можа да се сдържи.
— Изабел да не би да се е оплакала от наболата ти брада?
— Не. — Крофт започна да разкопчава ризата си.
— Крофт, кажи ми какво стана, след като Изабел се опита да флиртува?
— Нищо. — Той си свали ризата и посегна към принадлежностите си за бръснене в шкафчето.
— Абсолютно нищо?
— Абсолютно нищо.
— Това е хубаво — рече Мърси явно доволна.
Улови погледа й в огледалото и повдигна вежди.
— Вярваш ли ми?
— Естествено. В някои отношения, Крофт, човек може напълно да ти се довери.
— Но в други?
— В други отношения се изплъзваш като истински призрак. Честно казано, понякога наистина приличаш на призрак.
— Така ли?
— Аха. Единственото нещо, което ме кара да си мисля, че не си, са някои части на тялото ти. — Тя нарочно плъзна преценяващ поглед по тялото му под токата на колана, но сама усети как бузите й се зачервяват, когато тръгна към вратата. Наистина не я биваше много в този тип сексуални провокации. Единствено мисълта, че Изабел си е позволила да флиртува с Крофт, я доведе до такава дързост. Вече съжаляваше за това, което каза.
Ръката на Крофт се стрелна като змия и я стисна за шията без всякакво предупреждение. Той я дръпна обратно към себе си и я целуна по устните. Езикът му мина между зъбите й, а пръстите му затанцуваха изкусително под косите й, Мърси чу собственото си тихо стенание и разбра, че Крофт също го е доловил. Когато я освободи от прегръдката си, тя бе останала без дъх. Очите му блестяха, когато се наведе над нея.
— Не съм призрак, Мърси. Щом всичко свърши, с най-голямо удоволствие ще ти дам да се увериш в това.