![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Когато го притиснаха с въпроса защо е чакал почти пет години, преди да си признае, той в крайна сметка обясни, че вървящите напоследък слухове в града го накарали да си спомни за тази съдбовна нощ през 1982 г. (или може би 1981 г.). Но не си спомняше как е влязъл в апартамента на Деби, нито колко стаи е имало в него, нито в коя стая точно я е убил. После изведнъж си спомни за бутилката с кетчуп и как е писал по стената. След това си призна, че знае за тези подробности от някакъв приятел.
Симънс твърдеше, че по време на признанието е бил чист, но за Смит и Роджърс беше очевидно, че домашно забърканите наркотици си казват думата. Те веднага отхвърлиха версията му като недостоверна. Въпреки че в нея имаше точно толкова несъответствия, колкото и в историята на Томи Уорд, този път те не останаха впечатлени. В крайна сметка Смит го прекъсна и заяви:
— Според мен ти не си убил Деби Картър.
После предложи на Симънс да му съдейства за психиатрична помощ.
Симънс, който съвсем се обърка, настоя, че наистина е убил Деби Картър. Двамата детективи настояха, че не е.
Благодариха му за отделеното време и го отпратиха.
В окръжния затвор на Понтоток рядко идваха добри новини, но в началото на ноември Рон неочаквано получи писмо, с което му се даваше право на социални помощи като инвалид.
Преди една година Анет беше подала молба от името на Рон, в която твърдеше, че той не е в състояние да работи от 1979 г. насам. Хауард О’Брайън, съдия по административно право, бе прегледал дългия му медицински картон и бе насрочил заседание за 26 октомври 1987 г. Рон беше доведен от затвора.
В решението си съдия О’Брайън отбеляза следното: „Молителят очевидно разполага с адекватна медицинска документация, която показва дълга история на алкохолизъм, депресия, третирана с литий и дефинирана като атипично биполярно разстройство, усложнено от атипично разстройство на личността, вероятно на границата на параноичното и антисоциално поведение. Явно в отсъствието на лекарства молителят става непокорен, агресивен, проявява склонност към физическо насилие, преживява религиозни халюцинации и не може да разсъждава рационално.“
Както и следното: „Често се случва молителят да не се ориентира добре във времето, вниманието му скача от обект на обект, има сериозни проблеми с абстрактното мислене и способността за концентрация.“
Съдия О’Брайън с лекота достигна до заключението, че Рон има „тежко биполярно разстройство, разстройство на личността и проблеми с алкохола и наркотиците“. Така описаното състояние наистина му пречеше да си намери работа.
Според съдията това състояние на инвалидност датираше от 31 март 1985 г. и продължаваше и досега.
Основната работа на Хауард О’Брайън беше да определи дали ищците са инвалиди, физически или психически, така че да имат право на месечни помощи. Работата му беше важна, но не беше на живот и смърт. Съдиите Милър и Джоунс, от друга страна, бяха задължени да осигурят правото на всеки обвиняем, особено на онези, които може би ги очаква смъртно наказание, да получат честен и справедлив процес. Каква ирония на съдбата — съдия О’Брайън видя очевидните проблеми на Рон, докато съдиите Милър и Джоунс не успяха.
Барни беше разтревожен в достатъчна степен, така че да назначи преглед на Рон в окръжната болница. Директорката на клиниката Клодет Рей проведе серия от психологически тестове и изпрати доклад на Барни. Докладът завършваше така: „Рон изпитва постоянна тревога заради стреса от ситуацията, в която се намира. Чувства се безпомощен да я промени, както и собственото си положение. Може би се държи неадекватно — не се явява на предварителните заседания, което очевидно е в негов ущърб, защото изпитва паника и не може да разсъждава трезво. На негово място повечето хора щяха да настояват да чуят информацията и мненията, от които зависи дали ще живеят, или ще умрат.“
Докладът беше прибран в папката на Барни и си остана там. Искането за заседание, на което да се определи дали обвиняемият може да бъде съден, или не, беше рутинна задача, с която Барни вече се беше справял неведнъж. Клиентът му беше в затвора, едва на стотина метра от сградата на съда, в която адвокатът ходеше почти всеки ден.
Беше пределно ясно, че е крайно време някой да повдигне въпроса за психическото състояние на обвиняемия.
Обвинението срещу Денис Фриц получи огромен тласък с показанията на един полунеграмотен индианец на име Джеймс С. Харджо. Харджо беше само на двайсет и две, но вече излежаваше присъда за грабеж — бяха го хванали, след като два пъти поред беше проникнал с взлом в една и съща къща. През септември и октомври, докато чакаше да го прехвърлят в щатския затвор, беше в една килия с Денис Фриц.