Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Опънал лъка си Херакъл и от изопнатата тетива полетяла стрела. Смъртоносната стрела настигнала Нес, забила се в гърба му, а острието й се показало от гърдите на кентавъра. Смъртно раненият Нес паднал на колене. Като ручей плиска от раната му кръв, смесвайки се с отровата от лернейската хидра. Нес не искал да умре, без да си отмъсти. Той събрал кръвта си и я дал на Деянира, като й казал:
— О, дъще Ойнеева, тебе последна пренесох през буйните води на Евен! Затова вземи моята кръв и я пази! Ако Херакъл престане да те обича, тази кръв ще ти върне любовта му и нито една жена не ще му бъде по-скъпа от тебе; само натъркай с нея дрехата на Херакъл.
Взела Деянира кръвта на Нес и я скрила. Нес умрял. А Херакъл и Деянира пристигнали в Тиринт и живели там дотогава, докато неволно убийство (Херакъл убил приятеля си Ифит) не ги принудило да напуснат славния град.
ХЕРАКЪЛ ПРИ ОМФАЛА
Заради убийството на Ифит Херакъл бил продаден като роб на лидийската царица Омфала. Никога още Херакъл не бил изпитвал такива несгоди, както пра службата си у гордата царица на Лидия. Най-големият измежду героите бил постоянно унижаван от нея. Би казал човек, че Омфала изпитвала наслада, когато се подигравала със Зевсовия син. Като обличала Херакъл в женски дрехи, тя го карала да преде и тъче заедно с нейните прислужнички. Героят, който убил с тежкия си боздуган лернейската хидра; героят, който довел от царството на Хадес страшния Цербер; който удушил с ръце немейския лъв и държал на плещите си тежестта на небесния свод; героят, от когото треперели враговете му само като чуели името му, сега трябвало да седи наведен над тъкачния стан или да преде вълна с ръце, привикнали да въртят острия меч, да опъват тетивата на якия лък и да сразяват враговете с тежкия боздуган. А Омфала, като намятала Херакловата лъвска кожа, която я покривала цялата и се влачела подир нея по земята, като навличала златната му броня, препасвала меча му и с мъка слагала на рамо тежкия боздуган на героя, заставала пред Зевсовия син и се подигравала с него — своя роб. Омфала като че ли си била поставила за цел да угаси у Херакъл цялата му непобедима сила. Херакъл бил длъжен да понася всичко, тъй като той бил в пълно робство при Омфала и това трябвало да продължава цели три години.
Само сегиз-тогиз Омфала пущала героя да излезе от нейния дворец. Веднъж, когато бил вън от двореца на Омфала, Херакъл заспал на сянка в една горичка в околността на Ефес. Докато той спял, при него се промъкнали джуджетата керкопи и искали да задигнат оръжието му, но Херакъл се събудил тъкмо в момента, когато керкопите грабнали лъка и стрелите му. Героят ги изловил и им свързал ръцете и краката. Херакъл проврял между краката на навързаните керкопи дълга върлина и ги понесъл към Ефес. Но керкопите така разсмели Херакъл със своето гримасничене, че големият герой ги пуснал да си вървят.
Докато бил роб при Омфала, Херакъл ходил в Авлида при цар Оилей, който заставял всички чужденци, които идвали при него, да работят като роби на лозята му. Той накарал и Херакъл да му работи. Разгневеният герой изкоренил всичките лози на Оилей и убил самия цар, който не зачитал светия обичай на гостоприемството. През време на робуването си при Омфала Херакъл взел участие в похода на аргонавтите. Но най-сетне срокът на наказанието изтекъл и великият Зевсов син бил пак свободен.
ХЕРАКЪЛ ПРЕВЗЕМА ТРОЯ
Щом като се освободил от робството си при Омфала, Херакъл веднага събрал голяма войска от герои и заминал с осемнадесет кораба за Троя, за да отмъсти на измамилия го цар Лаомедонт. Като стигнал до Троя, той възложил на Оикъл и малък отряд да пазят корабите, а сам той с цялата войска потеглил към стените на Троя. Едва Херакъл напуснал с войските си корабите и Лаомедонт нападнал Оикъл, убил го и избил почти целия му отряд. Като чул шума от битката при корабите, Херакъл се върнал, погнал Лаомедонт и го принудил да се прибере в Троя. Обсадата на Троя не траяла дълго. Героите се покатерили по високите стени и се вмъкнали в града. Пръв влязъл в града героят Теламон. Херакъл, най-великият от героите, не можал да понесе друг да го надмине. Като грабнал меча си, той се нахвърлил върху изпреварилия го Теламон.
Виждайки, че го застрашава неизбежна гибел, Теламон бързо се навел и започнал да събира камъни. Херакъл се зачудил и го попитал:
— Какво правиш, Теламоне?
— О, велики сине Зевсов, издигам жертвеник в чест на победителя Херакъл! — отвърнал хитрият Теламон и с отговора си укротил гнева на Зевсовия син.
При превземането на града Херакъл убил със стрелите си Лаомедонт и избил всичките му синове; героят пощадил само най-малкия от тях, Подарк. А прекрасната Лаомедонтова дъщеря Хезиона Херакъл дал за жена на отличилия се с храбростта си Теламон и й позволил да избере едного от пленниците и да го пусне на свобода. Хезиона избрала брата си Подарк.