Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Става въпрос за специален автомобил — поясни Кърт. — Кой е най-добрият в паленето на кола без ключ?
Повечето от присъстващите се обърнаха към Кларк Еберсол — слаб мъж с неравен скалп, бръсненето на който беше истински ужас.
Работеше като механик в някакъв сервиз.
— Май че съм аз — промърмори той. — Още от дванадесетгодишен си падам по тая работа — ей така, за забавление…
— Комписано е цар на алармите — подхвърли Кевин. И той като Стив беше рижав, но единственото доказателство за това бяха луничките по лицето му, тъй като главата му беше гладко обръсната. Беше най-младият член на групата — едва на шестнадесет години, но едро и изключително яко момче. Останалите не бяха кой знае колко по-възрастни от него, никой не надхвърляше двадесет и две. Най-стар беше Люк Бен.
— Аз разбирам от домашни, а не от автомобилни аларми — поклати глава Майк Комписано. Въпреки италианската си фамилия той беше албинос по рождение. Веждите му бяха толкова светли и прозрачни, че му придаваха вид на постоянно учуден от нещо.
— Е, все са аларми — кимна Кърт. — Надявам се, че ще се справиш… Ти и Кларк идвате със Стив и мен. Останалите се качват на пикапа на Нат!
Нат беше богаташът на групата, тъй като имаше брат в боклучарския бизнес. Разполагаше с пикап като на Кърт — в кабината му имаше два реда седалки.
— Стю, ти оставаш тук — разпореди се Кърт.
— Няма да стане! — запъна се Стю. — И аз искам малко екшън!
— Това е заповед! — повиши глас Кърт. — Отдавна те гледам как се наливаш и мога да твърдя, че си поне с пет бири по-напред от останалите. Както вече казах, става въпрос за деликатна мисия, която не искам да бъде компрометирана!
— А стига, бе! — ядосано промърмори Стю.
— Точка по въпроса! — хладно отсече Кърт и очите му обиколиха помещението. — Да тръгваме!
Стю Менсън се тръшна на един стол, а останалите нетърпеливо се струпаха пред вратата. Почти всички се отбиха на бара, за да се запасят с бира за из път. Излязоха от кръчмата и започнаха да се товарят в автомобилите.
— Карай зад мен, но не се приближавай много — подвикна Кърт преди да завърти стартерния ключ. Нат отговори с вдигнат палец, после от кабината му екнаха оглушителните баси на групата „Брутал Атак“. Пикапът му беше оборудван с изключително мощна уредба, която едва ли не беше в състояние да избие стъклата на кабината.
Потеглиха един след друг. Нат спазваше указанията на Кърт и караше на почетно разстояние след него. По средата на пътя към Лонг Айлънд отбиха на една денонощна бензиностанция, за да опразнят мехурите си.
— Бирата ни е на свършване — обяви Нат, изгърбен над един от писоарите. — Може би трябва да се отбием в следващото населено място за попълване на запасите…
— Никаква бира до края на акцията! — отсече Кърт.
Втората част от пътуването мина значително по-бързо, просто защото трафикът рязко намаля. Градските задръствания и червени светофари отстъпиха място на тихи селища, ферми и усамотени летни резиденции.
Минаваше полунощ когато навлязоха в Сагамонатък — красиво курортно градче, което през лятото изпълняваше ролята на търговски център на острова. Кърт намали скоростта доста под разрешената, изписана на една табела и пое по Мейн стрийт. Магазините бяха отдавна затворени, оживление се забелязваше само около два бара, разположени един срещу друг. Вратите им бяха широко отворени в топлата октомврийска нощ, от тях се процеждаше тиха, приятна музика.
— Хубаво и тихо градче — отбеляза Стив.
— Да се надяваме, че ще си остане такова — рече Кърт.
— Хей, там има един страхотен еврейски магазин за деликатеси! — обади се възбудено Карл от задната седалка и посочи с пръст към витрината. — Я вижте скапаните им надписи на някакъв шибан език!
— Хич и не си го помисляй! — мрачно отвърна Кърт. — Тук сме по работа!
Преди около месец двамата със Стив бяха идвали на разузнаване и добре знаеха къде отиват, фирмата за торове и пестициди се намираше на съседната улица, която беше успоредна на Мейн стрийт.
Кърт зави наляво и пое по Банк стрийт, а нов ляв завой стотина метра по-нататък ги изведе на Ханкок. В дъното се издигаше правоъгълен бетонен блок, надписът над който гласеше „Компания за пестициди Уутън“. На табелата под светещата реклама се изреждаха дейностите на фирмата — от селскостопанско до градинско наторяване. Паркингът беше вдясно, ограден с мрежа и с тежък катинар на металната врата. До стената бяха паркирани три камионетки с логото на компанията — разкрачена буболечка с неизвестен произход. Двете бяха покрити микробуси, а третата — камионче, чията каросерия беше покрита с брезент.