Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
По настояване на Кърт местната група действаше в пълна нелегалност. Нямаха членски карти, не прибягваха до писмен дневен ред. Той настояваше пред хората си да не споменават дори името на „армията“, макар че двамата със Стив го използваха при връзките си с другите екстремистки групи по Интернет. Комуникациите се осъществяваха устно, от човек на човек. Тазвечерното събрание беше свикано без да се използват телефони, нито пък чрез писмени покани. Хората се търсеха един друг и си предаваха съобщението. Голямо улеснение за тях беше фактът, че повечето от тях се отбиваха в „Бяла гордост“ поне по веднъж на ден.
Кърт беше вербувал осем скинари, използвайки методите на Тим Мелчър. Отбиваше се в някой от баровете, в които се събираха младежи с бръснати глави, дръпваше някой от тях настрана и започваше разговор. В началото нещата приличаха повече на интервю за работа. Кърт засипваше младежа с въпроси и ако преценеше, че почвата е благодатна, минаваше на идеологическа подготовка. Нещата ставаха доста лесно, просто защото скинарите жадуваха за някаква организация, която да насочва и канализира неутолимата им жажда към насилие. Освен това Кърт познаваше много добре техните идейни течения и основна идеология и лесно им влизаше под кожата.
Но да държи подобна разнородна група под контрол беше изключително трудно. На първо място поради факта, че голяма част от бойците си бяха обикновени тъпаци, на които им липсва елементарно чувство за сигурност. Юри беше типичен пример в това отношение. А и останалите не бяха по-различни. Типичен пример за лековерието им беше случаят с Брад Касиди. Той беше осъществил контакт с двама от членовете на АНА, изразявайки желание да се включи. И двамата бяха приели без резерви неговата история, но Кърт не постъпи като тях. По принцип той проявяваше подозрение към всеки пришелец в квартала, освен това никой не можеше да разчита на членство без да бъде интервюиран лично от него. При проведения разговор между двамата, Брад изпадна в няколко доста странни противоречия. После истината излезе наяве, не без помощта на един остър нож и метър корда за пиано… Брад се оказа полицейски информатор.
Проблеми създаваше и неутолимата жажда за насилие у повечето членове на групата. В това отношение Кърт трябваше да направи много неща. Отначало мислеше, че един-два акта на насилие между мнозинството напълно легитимни мисии, ще могат да утолят тази жажда. Но не стана така. Само приказки не помагаха. Отвреме навреме му се налагаше да рискува открита конфронтация с властите, но отпускаше юздите и хората му тръгваха да обикалят по-отдалечените квартали на Бруклин, а дори и на Манхатън, с единствената цел да набият някого.
Кърт се безпокоеше и от дрехите и татуировките. Направи опит да въведе някакъв ред в начина им на обличане, настоявайки да оставят делата им сами да говорят за тях. Непрекъснато твърдеше, че ако се сливат с тълпата ефективността им ще бъде далеч по-голяма. Но все едно, че говореше на стената. Никой не искаше да се откаже от бръснатите глави, тениските с нацистки символи и черните ботуши. Падаха си по тези неща и толкоз.
— Хей, момчета, млъкнете и слушайте! — надигна глас и Стив.
Кевин Смит и Люк Бен изправиха гърбове край масата за билярд. Краищата на щеките им шумно се удариха в пода, гневните им лица застинаха в престорено внимание. Стив Мансън престана да спори с Кларк Еберсол и Нат Дженкинс, обърна се към Кърт и леко се олюля. Беше започнал да се налива с бира още от осем сутринта, без да спира нито за миг. Майк Комписано, Мат Силвестър и Карл Райърсън вдигнаха глави от картите. Карл правеше впечатление дори сред тези несъмнено колоритни типове, просто защото в средата на челото му беше татуиран един доста груб пречупен кръст.
— Тази вечер имаме задача, за която е нужен доста финес — огледа лицата им Кърт. — Аз обаче не съм сигурен, че го имаме…
Забележката му беше приета с дюдюкане и откъслечни подсвирвания.
— Налага се да отскочим до Лонг Айлънд, по точно до Хамптънс — добави Кърт. — Оттам ще задигнем една камионетка…
— Защо трябва да ходим чак дотам? — попита леко завалено Стю. — Свършиха ли се камионетките тук, в Бруклин?